Атопия, Дерматит, Алергия при кучето! Сърбеж!

Keywords: Сърбеж, Алергичен ринит, Сълзене очи, Падане косми, Себорея, Алергия треви, Алергия домашен прах, Атопия, Дерматит

Кучешката атопия е заболяване, при което има наследствена тенденция към образуване на IgE (имуноглобулин Е) антитела като отговор от излагане на действието на вдишани или абсорбирани през кожата алергени. Това е втората по честота алергична кожна болест след алергичния дерматит от бълхи и засяга около 10 % от кучетата.

Атопията започва на възраст от една до три години. Възприемчиви са Златен ретривър, Лабрадор ретривър, Ласа апсо, Фокстериер, Териер, Далматин, Пудел, Английски сетер, Ирландски сетер, Боксер, Булдог, Шар Пей, Чао-чао, Белгийска овчарка и др.
Признаците се явяват при контакт с полени през лятото и есента, а по-късно – и с пролетните тревни или дървесни полени от март до юни и юли. Накрая кучетата започват да реагират на вълна, домашен прах, плесен, растителни влакна и др. При непрекъснато излагане на действието на множествени алергени атопичната алергия се превръща в целогодишен проблем.

При ранната атопия сърбежът е сезонен и кожата изглежда нормална. Кучетата се чешат по ушите и долната част на тялото. Сърбежът се придружава от триене на лицето, кихане и носна секреция (алергичен ринит), сълзене на очите и близане на лапите, което причинява характерни кафяви петна по ходилата. При много кучета болестта не прогресира над този стадий. Ако обаче продължи да се развива, цикълът сърбеж–чесане–сърбеж прераства в образуване на дълбоки драскотини (екскориации) в кожата, опадане на косми, струпеи, кори и вторична бактериална кожна инфекция. Тези кучета имат много отчайващ вид. След време кожата получава тъмна пигментация. Развива се суха или мазна себорея с кожни люспи в резултат на вторична инфекция.

Към описаните симптоми често се прибавя едностранно или двустранно възпаление на ушния канал, което понякога може да бъде единственият външен израз на атопията. Ушите се зачервяват и се възпаляват, а каналите се изпълват с кафява ушна кал, която може да причини бактериален или гъбичен отит.

Атопията при кучета, особено когато се усложни с пиодермия, много трудно се различава от алергичния дерматит от бълхи, скабиес, демодексна краста, хранителна алергия и други кожни болести. Диагнозата се поставя въз основа на анамнезата (история на болестта), локализацията на кожните патологични изменения и сезонната поява. Преди да се започне лечение за атопия, трябва да се направят посевки на остърган материал от кожата, бактериални и гъбични култури и опит с хипоалергична диета. Важно е да се унищожат бълхите, ако ги има. Повечето кучета с атопия са алергични към бълхи и могат да развият алергичен дерматит, който още повече усложнява клиничната картина.

Предпочитаният метод за диагностика на атопията е интрадермалното (вътрекожното) тестване – инжектиране на малки количества от познати алергени и наблюдаване на кожната реакция. Разбира се, това отнема доста време и е твърде скъпо, защото изисква чести посещения при ветеринаря. За да бъде изследването точно, всички лекарства по време на тестването трябва да се спрат.
Ако интрадермалните проби са недостъпни, диагнозата може да бъде решително подкрепена от серологичния кръвен тест (ЕLISA) за откриване на груповоспецифичните антитела IgE.

Лечение: Най-ефикасното дългосрочно решение би било да се промени околната среда на кучето, за да се избегне контактът с алергени. Атопичното животно обикновено е алергично към много различни алергени, така че често практически това не е възможно. Повечето кучета отговарят добре на лечението.

Първата и най-важна стъпка е да се намали прагът на дразнението, като се елиминират възпалителните кожни изменения, като себорея и пиодермия.
С антихистаминовите препарати се контролират сърбежът и чесането при 20-40 % от случаите с атопия. Кортикостероидите са най-мощните медикаменти против сърбеж, но имат и много сериозни странични ефекти. Добре е да се дават с прекъсвания в малки дози и за ограничено време. Съществуват комбинирани препарати, съдържащи хидрокортизон с Pramoxine (прамоксин), за външно лечение на сърбящите зони. Прамоксинът е локален анестетик, който временно успокоява болката и сърбежа.





Виж повече за: Алергия при кучетата! Копривна треска!





Диета "SANIMED Multi-Effective"! Алергични заболявания!

Keywords: Алергия храна, Кожни болести, Сърбеж, Остеоартрит, Чревно заболяване, Рак, Диети, Диетични храни, Кардиомиопатия

Показания

При алергия и непоносимост спрямо храна
(хиперчувствителност спрямо храна)
Aтопия (алергичен дерматит)
Oстеоартрит
Kолит
Pак
Cърдечна недостатъчност (кардиомиопатия)



Действие

Хиперчувствителност спрямо храна
Разлагането на протеините на малки пептидни фрагменти предотвратява тяхното антигенно действие. Този принцип може да се приложи също при кучета с хиперчувствителност спрямо храна. Кучета с хиперчувствителност спрямо соев протеин развиват при приемане на интактния протеин пруритис, при приемане на хидролизиран соев протеин това не се случва (Jackson et al., 2003). За елиминиращите диети бяха използвани намиращите се в търговията хипоалергенни диетични хранителни средства, които съдържат или хидролизиран пилешки протеин и царевична скорбяла (Loeffler et al., 2004) или хидролизиран соев протеин и ориз (Biourge et al., 2004). Досега не бяха директно сравнявани елиминиращи диети с хидролизиран протеин и с матерен протеин, но въз основа на данни за елиминиращите диети с интактен (Chesney, 2002; Tapp et al., 2002) и хидролизиран протеин (Loeffler et al., 2004; Biourge et al., 2004) можеше да се предположи, че хипоалергенните диети с хидролизиран протеин са по-ефективни за лекуването на хиперчувствителност спрямо храна (Loeffler et al., 2004; Biourge et al., 2004), отколкото диети с интактен протеин.

Атопия

Атопия и хиперчувствителност спрямо храна често вървят ръка за ръка и имат подобни клинични симптоми (Biourge et al., 2004; Chesney, 2002), все пак предизвиканите кожни болести чрез вдишани алергени не реагират на хипоалергенни протеинни източници. За лекуването на атопичен дерматит трябва да се подтиснат хроничните възпалителни кожни реакции. Образуваните ейкозаноиди от дихомогамалиноленова киселина и еикозапентанова киселина (ЕРА) притежават противовъзпалително действие. Плацебоконтролирани двойнослепи опити с кучета с атопичен дерматит показват, че с прибавянето на масло от пореч, което е богато на гамалиноленова киселина (GLA) и рибено масло, богато на ЕРА могат да облекчат прурит, еритем и личностна травма (Logas en Kunkle, 1994; Harvey, 1999). С диета, богата както на рибено масло, така и на масло от пореч, бяха постигнати добри резултати. Сухата храна съдържа около 0,5% масло от пореч и 5% рибено масло. Действието на диетата беше подложено на тест в четири клиники с плацебоконтролирани двойно- слепи опити с кучета (Baddaky-Tauгbol et al., 2005). След 10 диетични седмици, прурита и еритема спаднаха почти на половина, контролното лекуване нямаше влияние. Според изказването на собствениците на животните състоянието на кожата се е подобрило при 60% от кучетата. Естествено е при голямо число пациенти с атопичен дерматит след хранене с диетична храна, съдържаща подходящо количество рибено масло и масло от пореч, да се подобри състоянието. Все пак има големи различия при индивидуалното предразположение към тези вещества.

Остеоартрит

В проведените наскоро научни изследвания в четири ветеринарни клиники можеше да се покаже, че диетичното рибено масло забавя развитието на остеоартрита при кучета. В един стандартен тест носенето на теглото от пациенти, които вместо с контролната храна са хранени с храната-тест, било по-добре толерирано (Schoenherr, 2005). Храната-тест съдържала почти 2,5% рибено масло.

Колит

При кучета с идиопатичен хроничен колит или възпалително чревно заболяване храненето с хипоалергенна диета на базата на хидролизиран източник на протеин оказа едно забележително подобрение на клиничните симптоми (Nelson et al., 1988; Marks et al., 2002). Очаква се клиничното състояние да продължи да се подобрява чрез приемането на рибено масло въз основа на противовъзпалителното му действие. Това позитивно действие можа да се докаже при хора с колитис улцероза (Aslan et al., 1992).

Рак

Изследвания при мишки с индуцирани тумори са показали, че диетичното рибено масло спира растежа на тумора и намалява последиците от лошо хранене. Вероятно действието на рибеното масло се подпомага от ейкозаноидите и се свързва с намаляването на цитокините в плазмата: туморния некроточен фактор (TNF) и интерлевкин-1 (IL-1). Кучета с лимфом имат по-дълга продължителност на живота с една диета, която вместо соево масло съдържа рибено масло (Ogilvie et al., 2000).

Сърдечна недостатъчност

При пациенти със сърдечна недостатъчност развитието на анорексия и кахексия вероятно се подпомага от повишеното в кръвта ниво на TNF- и IL-1. Едно плацебоконтролирано изследване при кучета показва, че диетично рибено масло намалява концентрацията на TNF и IL-1 в плазмата и се противопоставя на кахексията (Freeman et al., 1998). Добавеното рибено масло в сухата храна отговаря на 1,3%. Кучетата могат да синтезират таурин, все пак при смущение на обмяната на веществата в комбинация с намалено приемане чрез храната може да се развие недоимъчна болест. Също карнитин може да се синтезира от кучетата, но аналогично на недоимъка на таурин може да се развие също и недоимък на карнитин. Кучета, които развиват кардиомиопатия въз основа на понижена концентрация на карнитин в сърдечния мускул, могат да покажат подобрение след допълнително даване на карнитин (Keene et al., 1991). При едно случайно плацебо-контролирано изследване беше показано, че сърдечната функция и продължителността на живота на кучета с кардиомиопатия и с ниско съдържание на таурин в плазмата се подобряват след добавяне на комбинацията таурин-карнитин (Kittleson et al., 1997). Всички пациенти можеха успешно да отвикнат от една медикация (Furosemid, ACE-Inhibitoren, Digoxin). При лечение на кардиомиопатията подходящите дози таурин и карнитин в една суха диетична храна лежат при 0,15 съотв. 0,075%.

Заключение

Чрез комбинираните свойства на SANIMED Multi-effective тази диетична храна е целесъобразна за лечение на различни болестни състояния при кучета. Таблицата 1 дава обща представа относно очакваното действие, базиращо се върху посочената по-горе литература. Често при кучета хиперчувствителността спрямо храна се появява заедно с една атопия и е трудно да се направи едно дефинирано разграничение на тези две състояния. Със SANIMED Multi-effective могат да бъдат лекувани както пациенти с хиперчувствителност спрямо храна, така и пациенти с атопия.

Таблица 1. Очаквано действие от SANIMED multi-effective

Xиперчувствителност спрямо храна - 90% от пациентите с позитивна реакция

Aтопичен дерматит - 60% от пациентите с позитивна реакция

Oстеоартрит - 80% от пациентите с позитивна реакция

Kолит - намаляване на клиничните симптоми

Pак - по-продължителен живот

Cърдечна недостатъчност - по-продължителен живот



Виж още: Дерматит! Себорея! Алергия към треви!





Selo-Banya.com - Новини