Кредити и финансиране

Keywords: Кредит, Лизинг, Кредит онлайн, Лизинг онлайн, Кредитни компании, Лизингови компании, Банки, Финансиране, Изгоден кредит, Изгодно лизинг, Кредитни карти, Кредитна карта, Лизинг от банка, Кредит без залог, Лизинг на коли, Коли от лизинг, Иззети автомобили, Неплатен кредит, Кредитен калкулатор











Kредитно посредничество с Кредитланд
Лихви по новодоговорен кредит
Уловки при ипотечен кредит
Кредит Консулт България
Кредит Център
Как банките лъжат клиента?
Откъде се взима кредит най-лесно?
Студентски кредит SG Експресбанк
Кредит SG Експрес Ауто - автомобил
Профи Кредит България
Кредит за лечение
MasterCard от Алианц България
nvestor.bg - форум за кредити и имоти
Калкулатор кредитен срок БГ Кредит
Калкулатор с погасителен план
ПИБ - ипотечен калкулатор
Виж всички кредитни калкулатори
Кандидатствай онлайн за потребителски кредит
Необслужван кредит - последици
Кредитната история и банките
Запис на заповед
Какво трябва да съдържа записа на заповед?Акредитив в Токуда банк
Добър бизнес план в осем стъпки
Колко най-много мога до получа
Да стана ли поръчител?
Поръчителите – рискове и отговорности
Лизинг или потребителски кредит
Лизинг на автомобил
Лизинг по интернет
Предимства на лизинга
Полезни съвети
Предсрочно погасяване на кредита
Кредити без доказване на доход
Кредитна линия
Револвиращ кредит
Схемата за измами "Корвелейн"
Уловки на бързите и лесни кредити
Изи Кредит - без обезпечение
Защита срещу измами
Кредитна карта - спасение от крадците
Фирмени кредитни карти Transcard
iCard - The Intelligent Credit Card
Официален сайт на Visa (en)
Банки, издаващи кредитни карти Visa
Банкомати на Борика
Сравнение на кредитни карти
Международна Maestro дебитна карта
Ползване на нова карта оправя кредитната история
Помощ при избор на кредитна карта!

Наднормено тегло, затлъстяването, последствия



Наднормено Тегло – Не, не искам!
7 причини за появата на наднормено тегло
Затлъстяване
Имате ли наднормено тегло
Хората с наднормено тегло се пристрастяват към храната
Нов медикамент срещу наднормено тегло
Затлъстяване и наднормено тегло
Затлъстяването е заболяване
Идеално тегло според ръста
Линийка за отслабване
Таблица с калориите на някои храни
Медицинско определение за затлъстяване
Фактори и причини
Затлъстяването при децата в българия
Заболявания свързани със затлъстяването
Популярни диети
Диетични рецепти за биохрани
Още кулинарни рецепти
Една изпитана и ефикасна рецепта?

Какво е "бабезиоза"?

(Babesia gibsoni, Babesia canis)

Кучетата са възприемчиви към бабезиоза във всички възрасти. Самите бабезии и техните метаболити разрушават еритроцитите, което води до развитие на тежка анемия. Анемията се усложнява и от автоимунни процеси, поради което не е адекватна на паразитемията. Развива се чернодробна дегенерация.

Причинители:
Babesia canis, Babesia gibsoni

В еритроцитите мерозоитите на B.canis имат кръгла, овална, амебовидна и крушовидна форма. Най-характерни са двойните крушовидни форми, разположени под остър ъгъл.

Епизоотология:
Гостоприемници
Естествени гостоприемници са кучето, вълкът, чакалът. Експериментална инвазия може да се осъществи и при лисица.

Преносители
Главни преносители на B.canis са възрастните кърлежи на видовете Rh.sanguineus, Dermacentor marginatus, но са устновени още D.venustus, Haemaphysalis leachi, a на B.gibsoni - Haemaphysalis bispinosa, Haemaphysalis longicornis, Rhipicephalus sanguineus

Други особености
Кучетата са възприемчиви към бабезиоза във всички възрасти. В ензоотичните райони те се инвазират още в млада възраст и прекарват болестта по-леко. Внесените в ензоотични райони кучета от благополучни райони боледуват тежко и с висока смъртност.

Други вектори:
Хемотрансфузия, замърсени игли и инструменти, трансплацентарно.

Патогенеза:
Самите бабезии и техните метаболити разрушават еритроцитите, което води до развитие на тежка анемия. Анемията се усложнява и от автоимунни процеси, поради което не е адекватна на паразитемията. Развива се чернодробна дегенерация. Засягат се силно кръвообращението, дихателната и отделителни системи, централната нервна система.

Клинични признаци:
Зависят силно от вирулентността на бабезийния щам и от устойчивостта на макроорганизма.

Инкубационен период: от 10 до 21 дни
- Рязко повишаване на телесната температура (до 40-420C), задържане за 2-3 дни, след което спадане под нормалната (33-350C)
- Намален или липсващ апетит, угнетено общо състояние, бързо слабеене
- Развитие на анемия и жълтеница
- По кожата и лигавиците се развиват едем, асцит, кръвоизливи
- Затруднено дишане
- Стоматит, гастрит, миозит, ревматични прояви
- Кератит, ирит, иридоциклит
- Нарушено придвижване с парези
- Понякога епилептоидни припадъци
- Боледуването продължава 2-5, а по-рядко 10-11 дни и често завършва със смърт
- Патоанатомични изменения:
- Трупът е анемичен, иктеричен, изтощен
- В коремната кухина има серозен червен ексудат
- Далакът и черния дроб са увеличени, хиперемирани
- Пикочният мехур е с точковидни и разлети кръвоизливи
- Ендо- и епикардът са с множество кръвоизливи

Диагноза:
Въз основа на анамнезата, клиничните прояви
Кръвни натривки от периферна кръв или отпечатъци от бъбрек, сърце или други паренхимни органи
Серологично изследване с реакция за свързване на комплемента или непряка имунофлуоресценция

Имунитет:
След прекарана инвазия се развива премуниция, която при липса на реинвазия след около година преминава в краткотраен стерилен имунитет.
През време на премуницията серологичните изследвания дават положителен резултат. При стерилния имунитет специфичните антитела изчезват от кръвообращението. Поради това кучета, които реагират положително на серологично изследване, трябва да се разглеждат като паразитоносители.

Диференциална диагноза:
- Хемолитична анемия
- Бъбречна недостатъчност
- Тромбоцитопения
- Автоимунни заболявания
- Von Willebrands disease
- Левкемия
- ДИК (дисеминирана интраваскуларна коагулопатия-тежко нарушение на кръвосъсирването)

Лечение:
Berenil, Imidocarb, Phenamidin

Източник: bgvet dot org

Бълхите

(Слюнката на бълхите е силно токсична )

Етиология
По кучето паразитират следните видове:

Ctenocephalus canis Curtis - "кучешка бълха", но паразитира и при котки, лисици, човек, гризачи
Ctenocephalus felis Bouche - "котешка бълха", но паразитира и при куче и човек
Pulex irritans Linnaeus - "човешка бълха", но паразитира и при куче, котка, гризачи, човек
Тялото е странично сплескано и е покрито със здрава хитинизирана обвивка.

Развитието минава през 4 стадия. Женските снасят в околната среда от 400 до 2000 яйца.В зависимост от температурата след 50-60 дни се излюпват ларви, които водят свободен живот в почвата, подовете на помещенията и др.Хранят се с гниещи вещества.След 3 линеения се превръщат в какавиди.Като имаго нападат животните и смучат кръв.Живеят от 1 до 17 месеца.

Патогенеза и признаци
Слюнката на бълхите е силно токсична и предизвиква възпаление и сърбеж на мястото на ухапване.Убожданията са болезнени, а по-късно болката преминава в сърбеж.Животните се чешат или хапят до кръв.Спокойствието им се нарушава, особено нощем.При масова инвазия се развива анемия и животните отслабват.

Бълхите са преносители на доста заболявания като чума, тиф, антракс и др.Те играят и роля на междинни гостоприемници на Dipylidium caninum-цестод при кучето и Dirophilaria immitis-сърдечен паразит при куче.

Диагноза
Тя е лесна, особено при животни с по-къс косъм.При разтваряне на космената покривка се виждат бързо преминаващи и скриващи се бълхи.

Лекуване
По принцип се използват същите препарати, както при борбата с въшките. За поставяне на диагноза и назначаване на лечение се обърнете навреме към вашия ветеринарен лекар.
Бълхите са временни кръвосмучещи ектопаразити по животните и човека, които принадлежат към разред Aphaniptera. Те не проявяват строга специфичност по отношение на гостоприемниците и могат да смучат кръв от различни видове животни.
bgvet dot org

Въшките

(Linognathus setosus Olfers)

Етиология
Причинител е видът Linognathus setosus Olfers, 1816.Дължината на тялото е от 1,5 до 2,5 мм. Дължината и ширината на тялото са еднакви. Коремчето е съставено от 8 членчета и е най-широката част на тялото.Нямат очи.Женските снасят от 50 до 300 яйца (гниди) с размери от 0,5 до 1 мм.От яйцата впоследствие се излюпват ларви, които след 3 линеения преминават в полово зрели въшки.Цялото развитие протича за 2-3 седмици.

Епизоотология
Заразяването се осъществява чрез пряк контакт или чрез инвентар или постеля във фермите за кучета.През зимата се увеличава екстензивността на заболяването.

Патогенеза
Въшките са хематофаги.В процеса на кръвосмучене въшките отделят слюнка, която оказва силно токсично действие и предизвиква възпаление, придружено със изразени болка и сърбеж.При по масирана инвазия кожата се възпалява и космите опадват на засегнатите участъци.Развива се анемия, която води до отслабване на животните, а младите изостават в развитието си. Въшките могат да послужат като преносители на някои заразни и протозойни заболявания.

Признаци
болестта започва обикновено от местата с дълги косми - по главата, около очите, по врата, по гърдите, около ушите
животните стават неспокойни, чешат се в околни предмети или с лапи на достъпните места, хапят се, при което предизвикват допълнителни екскориации и разранявания на кожата
космите окапват
на оголените места кожата е зачервена, възпалена, с множество точковидни кръвоизливи
животните отслабват и имат неугледен вид

Диагноза
Поставя се сравнително лесно, тъй като могат да се забележат движещи се въшки или техни гниди. В диференциално отношение трябва да се има предвид крастата, при която има наличие на кафеникави крусти.

Лекуване
Използват се различни инсектицидни препарати под формата на разтвори, емулсии, прахове. Поради устойчивостта на гнидите се налага повторно третиране след 7-10 дни. За поставяне на диагноза и назначаване на лечение се обърнете навреме към вашия ветеринарен лекар.

Източник: bgvet dot org

Кожна краста - "Демокоза"

(кърлежите Demodex canis Leydig)

Етиология
Причинител е кърлежът Demodex canis Leydig, 1859, спадащ към семейство Demodecidae. Тялото му е удължено, с размери при мъжките 130-150µm, а при женските - до 250µm.

Кърлежите паразитират в космените влагалища и в мастните жлези на кожата.Макар и рядко те стигат по кръвен път до лимфните възли, белия и черния дроб и далака. Развитието им продължава около 2 седмици и преминава през яйце, ларва, три нимфни стадия и имаго.

Епизоотология
От демодекоза боледуват предимно младите кучета до 1 - годишна възраст. Според някои автори демодекси могат да се открият във всяко куче, но за протичане на заболяване са необходими някои предразполагащи фактори - лоши условия на отглеждане и хранене, изтощителни болести, а също и често къпане със сапун.

Болестта се предава чрез пряк контакт, но контагиозността е слаба.Най-често страдат кучета с къса космена покривка - боксери, дакели, пинчери. Устойчивостта на демодексите във външната среда е голяма и при влага и ниски температури те преживяват до 3 седмици.

Патогенеза
Кърлежите живеят в космените фоликули и в каналите на мастните жлези, където могат да се установят до 200 екземпляра. Паразитирането предизвиква възпаление и атрофия на епитела на фоликулите, поради което космите опадат. Епидермисът на кожата продуцира голямо количество вроговени клетки, наподобяващи брашнени трици-сквамозна форма.При инфектиране със стафилококи възпалението преминава в различни по големина пустули-пустулозна форма.

Признаци
Сквамозна форма

  • започва предимно от главата - около очите (демодекозни очила), около устата, ноздрите, краката - лапи, пръсти, труп

  • окапване на космите на засегнатите участъци

  • зачервяване на кожата и покриване с възелчета и люспи, наподобяващи трици

  • оголените места проявяват тенденция към разпространение

  • слаб сърбеж, а понякога липсва

  • най-често болестта има хроничен характер и продължава с месеци


  • Пустулозна форма
    при усложнение на болестта със стафилококова инфекция
    кожата се покрива с гнойни пустули със сиво-черен цвят и с големина на грахово зърно
    процесът започва от главата, шията, гърдите, а по-късно обхваща цялото тяло
    кожата е удебелена, нагъната, напукана, с бакъреночервен цвят, поради което пустулозната форма се нарича "червена краста"
    при натиск от пустулите изтича гнойно-кръвна материя, съдържаща кърлежите
    ако не се вземат мерки, развитието напредва, общото състояние се влошава, животните бързо отслабват и умират

    Диагноза
    Поставя се въз основа на клиничните признаци и установяване на демодексите в ексудата на пустулите

    Диференциална диагноза
    алопеция
    кожна лайшманиоза
    непаразитни дерматити

    Лекуване и профилактика
    По принцип със същите средства и по-същия начин като при саркоптозата.

    Д-р Л.Георгиев bgvet dot org

    Саркоптоза-кожна краста

    (кърлежите Sarcoptes canis Gerlach)

    Саркоптозата е често срещана и тежко протичаща краста при кучето.От нея боледува и човекът.

    Етиология
    Причинител е кърлежът Sarcoptes canis Gerlach, 1857, спадащ към семейство Sarcoptidae. Тялото му е кръгло, с размери при мъжките 205-245 х 140-170µm, а при женските - 315-470 х 220-345µm. Хоботчето е късо и разположено отпред. Липсват очи и дишането е чрез кожата.

    Саркоптидните кърлежи паразитират дълбоко в епидермиса на кожата и образуват ходове (тунели) в нея. Женските снасят общо 40-50 яйца, от които след 3-5 дни се излюпват ларви. Ларвите след няколко дни се превръщат последователно в протонимфи и телеонимфи. След няколко дни нимфите се превръщат в полово зрели кърлежи, които живеят 3-4 седмици.

    Епизоотология
    Заразяването е пряко, чрез контакт или косвено, чрез предмети, съдове, постеля и др. Саркоптозата е силно контагиозна и внесена във фермата за кучета, бързо се разпространява, особено сред младите животни. Човек може да бъде както гостоприемник, така и разпространител.


    Патогенеза
    При образуването на ходовете кърлежите травматизират кожата, като възпалението достига до stratum germinativum и субкутиса. Механичното дразнене и токсичността на слюнката на паразитите причиняват силен сърбеж. Възпалението е съпроводено със серозно-клетъчна инфилтрация и струпване на лимфоцити и левкоцити в засегнатите участъци. Образуват се пустули, които се пукат и се превръщат в крусти. При гнойна инфекция пустулите се превръщат в абсцеси. В резултат на резорбцията на токсини животните се алергизират и настъпва еозинофилия, еритропения и спадане на хемоглобина.

    Признаци
  • инкубационен период до 1-2 седмици

  • болестта започва обикновено по главата(около устата, очите, врата, гърдите)

  • бързо разпространение по цялото тяло

  • поява на червеникави папули и везикули, преминаващи в по късен стадий в пустули и жълтокафяви крусти

  • окапване на космената покривка в засегнатите участъци

  • много силен сърбеж и кучетата непрекъснато се чешат, като предизвикват допълнително травматизиране на кожата с екскориации

  • кожата се удебелява, набръчква, напуква

  • при генерализирани случаи животните отслабват и в отделни случаи умират


  • Диагноза
    Поставя се въз основа на клиничните признаци, епизоотологичното проучване и микроскопско изследване на настърган материал, взет на границата между изменената и здрава кожа, в които има най-много кърлежи. Изследването се извършва по два начина:

    Изследване на умъртвени кърлежи - Настърган материал се поставя в петриева паничка и се залива с 10% калиева основа или с 50% разтвор на глицерин или млечна киселина с вода; след 30 мин. материалът се раздробява на ситни парчета и се наблюдава под микроскоп

    Изследване на живи кърлежи - Материалът, събран в петриева паничка се, внимателно се нагрява на спиртна лампа. От температурата кърлежите напускат кожата и плъзват из съда. Събират се, пренасят се на предметно стъкло и се наблюдават под микроскоп.

    Лекуване
    Преди третиране животните е добре да се застрижат, особено породите с дълъг косъм и да се измият със сапун и топла вода, като се отстранят крустите от засегнатите участъци. Третирането се извършва няколкократно, в зависимост от средството, което се използва. Самото средство е най-добре да бъде назначено от вашия ветеринарен лекар, след преглед на животното и необходимите изследвания.

    Профилактика
    Болните кучета се отделят и лекуват, а клинично здравите, се третират профилактично.Домашните кучета се изолират от хора, особено от деца, и се лекуват до пълно оздравяване.Хората, били в контакт с болни кучета, трябва да потърсят съвет от лекар.

    Материал от bgvet dot org

    Лептоспироза (Leptospirosis) и опасности



    Лептоспирозата е болест по различните видове бозайници, включително и човека, която в типичните случаи след кратковременна треска протича при нормална и субнормална температура с анемия, хемоглобинурия, жълтеница, огнищни некрози по кожата и червата; причинява се от спирохети от типа на лептоспири.

    Етиология

    Класификация на причинителя
    Досега в света са открити около 40 вида (серологични типа) лептоспири.Те са до известна степен различно застъпени в отделните страни и донякъде варират и в зависимост от отделните видове животни:

    Преживни - L.pomona, L.Grippotyphosa, (по-рядко L.icterohaemorrhagiae, L.canicola, L.mitis)
    Свине - L.pomona, L.mitis, L.hyos
    Кон - L.pomona
    Куче - L.pomona, L.canicola, L.icterohaemorrhagiae
    Човек - L.icterohaemorrhagiae и почти всички други серотипове

    Устойчивост на физически и химически въздействия
    Температура: Топлината ги убива бързо (при 56°c/30 мин.)
    рН: Загиват бързо в присъствие на киселина, дори в незначителна концентрация
    Дезинфектанти: Всички дезинфекционни средства, приложени в обикновени концентрации, убиват лептоспирите със сигурност.

    Оцеляване:
    Загиват бързо под действие на изсушаване и слънчева светлина
    Съхраняват се дълго време в застояли води, особено при ниски температури
    Загиват бързо под действие на изсушаване и слънчева светлина

    Епизоотология
    Най-възприемчиви към заразяване при естествени условия са преживните, кучетата и лисиците, а свинете и конете, макар че се заразяват много лесно, прекарват инфекцията в по-лека форма.Човек е силно възприемчив.

    Първични източници
    Болни и преболедували, които остават заразоносители с месеци
    Важна роля като източници играят свинете, които са най-чести носители и отделители на L.pomona и L.mitis
    Различни видове гризачи (мишки, плъхове) са основен траен източник на заразата в природата

    Вторични източници на зараза
    Застояли води, замърсявани с урина от болни животни и от заразоносители

    Източници на вируса
    Отделянето на лептоспирите става със секретите от лигавиците и главно с урината
    Инфекцията се предава главно по алиментарен път - вода, замърсена с урина или други отделяния на болни животни
    В по-редки случаи заразяването става през лигавиците
    Болестта се проявява през цялата година, но най-често през лятото и есента, когато причинителят се натрупва в значителни количества във водните източници

    Патогенеза
    От входната врата лептоспирите проникват в кръвта (септицемия)
    Наскоро след това лептоспирите биват разрушени от образуваните в организма лептоспиролизини, поради което изчезват от кръвта, но остават във всички органи и тъкани, като най-продъжително се задържат в бъбреците, сърцето, черния дроб
    През клиничния период лептоспирите предизвикват с отровните си продукти бурна хемолиза, което довежда до анемия, хемоглобинурия, иктерус.Иктерусът първоначално е хемолитичен, след това обаче се дължи на развилия се хепатит
    От въздействието върху бъбреците се развиват нефрити, нефрози, уремия

    Диагноза
    Инкубационен период 3-15-20 дни

    Клинична диагноза
    Кучета
    Перакутна форма
    повишаване на температурата до 40-41,5°C, повръщане, схванатост в движенията, отпуснатост, болка при опипване на мускули и стави, обложение на устната мукоза и езика, херпес по ноздрите и езика, анорексия, повишена жажда, болки при палпация на чернодробната и бъбречната област

    Свръхостро протичане
    Гореизброените признаци могат да се последват от клонични гърчове, други нервни признаци, кома и смърт за няколко часа (до 90%) или да продължат в по-лека форма за 2 до 10 дни

    Остра форма
    иктерус, диария, измършавяване, некрози по муцунката, устната мукоза, езика, ноздрите, кръвоизливи по конюнктивите, хлътване на очите, кръвотечение от носа, повръщане на кърваво стомашно съдържание и депресия, затруднено уриниране, количеството на урината е намалено и е със съдържание на хемоглобин, билирубин и повишено количество белтък, анемия, еритропения, лимфопения и неутрофилна левкоцитоза
    смъртност до 90%

    Подостра форма
    кахексия, улцеративни изменения по мукозите, некрози по кожата, интоксикация, уремични прояви

    Атипична и субклинична
    най-често се дължи на по-слабо вирулентни щамове

    Преживни
    Перакутна форма - най-често при много млади сукалчета
    силна треска, бурно развиваща се хемолиза (до 12ч. се стига до пълно разрушаване на еритроцитите), анемия, хемоглобинурия, иктерус;животните умират от асфиксия за 12-48 часа;смъртност 100%

    Остра форма
    треска, хемоглобинурия, иктерус
    некрози по носното огледало, устните и лигавицата на устата
    спадане на млечността, диария, сменяща се със запек и атония на червата и на търбуха
    при бременни често настъпват аборти, урината е с червен до кафяв цвят и съдържа хемоглобин, билирубин, албумин, продължителност на боледуването 3-10 дни ;

    смъртност до 50-70%

    Подостра форма-кахексия,
    улцеративни изменения по мукозите, некрози по кожата, интоксикация, уремични прояви;понякога аборти, мастити, артрити, ентерити и нервни признаци;смъртност до 15%
    Атипична и субклинична - най-често през лятото и протича благоприятно

    Свине
    Бозайници - най-често остро или подостро
    треска с омърлушеност;иктерус и спадане на температурата;хемоглобинурия понякога (30%);гнойни конюнктивити, слюнотечение и упорит запек, а понякога и повръщане;

    смъртност 25%

    Подрастващи - най-често атипично
    краткотрайна треска, хемоглобинурия, иктерус;обикновено завършва с оздравяване
    Възрастни свине - болестта се проявява рядко и протича леко, понякога в безиктерична форма често е съпроводена с аборти, а понякога свинята се опрасва с мъртви, мумифицирани фетуси, заедно с живи и жизнеспособни прасенца

    Лезии
    Сходни са при различните видове

    Иктерус
    Хеморагии в подкожната съединителна тъкан, по серозите и лигавиците

    Хепатит
    Интерстициален нефрит
    Диференциална диагноза
    Пироплазмоза

    Инфекциозна анемия при конете

    Инфлуенца
    Лабораторна диагноза
    Процедури

    Реакция микроаглутинация-лизис
    Микроскопско изследване на урина
    Хистологично изследване на материал от бъбреци и черен дроб

    Проби
    Парченца от бъбреци и черен дроб от пресни трупове в 10% разтвор на формалин
    Кръв от болни животни, но не по-рано от 8-10 дни след заболяването
    Урина за микроскопско изследване

    Предпазване и контрол
    При лечение на заболяването се използва антибиотикотерапия и симптоматични средства

    Санитарна профилактика
    В здравите стопанства
    Не се вкарват болни или преболедували от лептоспироза животни

    Хигиенизиране на водопоите
    Хигиенизиране на пасищата чрез отводняване на мочурливи места и др.

    Системна дератизация
    Оборите се поддържат чисти, сухи, като се избягва задържане на урина
    Свиневъдните ферми отстоят на необходимото разстояние от други ферми

    Ваксиниране на животните
    Медицинска профилактика
    Активно имунизиране


    Източник: bgvet dot org

    Смъртоносни вируси и заболявания, инфекции, паразити, ваксини



    Ваксинации
    Всички кучета,дори и тези,които живеят само при домашни условия,трябва да се ваксинират.Някои вируси се разпространяват по въздуха или могат да влязат в дома ви посредством дрехите или обувките.Поради тази причина се препоръчва серия от ваксинации,които предпазват Вашето куче от редица опасни за здравето му вирусни заболявания.Ваксината бяс,която се слага на 3-месечна възраст,е жизнено необходима и е изисквана от закона.

    Бяс
    Смъртоносно за животните и човека заболяване,поради което е под много стриктен контрол.Заболяването е опасно за кучета от всяка възраст,като най-голям е риска за малките кученца. Лечението не води до пълно възстановяване и води до тежки последствия във функцията на централната нервна система.Ваксинирането против бяс е задължително за всички кучета.

    Гана
    Ганата е опасно и изключително заразно заболяване,коетое опасно най-много за малките кученца.Симптомите включват треска,повръщане,диария,загуба на апетит и др. Лечението в повечето случаи е неефективно и води до смърт на животното.Кучетата,които успеят да се възстановят,страдат от проблеми на нервната система.

    Инфекциозен хепатит
    Вирусно заболяване,което подобно на беса,е силно заразно и често води до фатален край.Този вирус е опасен за кучета от всички възрасти.Симптомите са:треска,загуба на апетит,повръщане,диария и остра стомашна болка.При по-тежките случаи настъпва смърт от 24 до 36 часа.Кучетата,излекувани от тази болест,може да развият тежки чернодробни и бъбречни проблеми и могат да бъдат преносители на заболяването за известен период от време(няколко месеца),заразявайки и други кучета.

    Парвовирус
    Този вирус засяга кучета от всички възрасти,но най-голям риск съществува при малките и при по-възрастните кучета.Вирусът поразява червата,предизвиквайки кървава диария,неконтролирано повръщане и остри стомашни болки.Броят на смъртните случаи е висок поради голямата степен на дехидратация,предизвикана от непрекъснатата диария и повръщане.Директният контакт с болно куче не е единствения начин за заразяване.Този вирус е изключително устоичив и е необходима дезинфекция,която да предпази от заразата на други кучета.

    Параинфлуенца
    Характеризира се с продължителна кашлица(няколко седмици).Възможно последствие(като намеса на вторична инфекция)е пневмонията.

    Лептоспироза
    Лептоспирозата е опасно заболяване и може да има фатален изход.Разпространява се чрез урината на плъхове и кучетата се заразяват при контакт със заразена вода или храна,или чрез ухапване от гризач. Лептоспирозата е заболяване,опасно и за хората.То протича с грипоподобни симптоми.

    Обезпаразитяване
    Прегледите за паразити трябва да започнат да се правят от ранна възраст и на кратки интервали,тъй като майките могат да предадат паразити на малките котенца.Паразитите живеят върху или в организма на животното. Вътрешните паразити обикновено живеят в храносмилателната система на кучето и се разпознават чрез изпражненията му.Външните паразити живеят върху тялото на кучето.Ако не се открият и не се отстранят,паразитите могат да доведат до сериозни заболявания. Както при повечето здравословни проблеми,така и при паразитите,превенцията е лесна,не толкова скъпа и неприятна,отколкото при лечението.

    Тения
    Тенията е един от най-често срещаните паразити при кучето.Кучетата могат да се заразят с тения,когато изядат някой гризач или пък бъдат ухапани от бълха,преносител на незряла тения.Поради тази причина от изключително значение е регулярното обезпаразитяване.

    Нематоди
    Майката,макар и очистена от глисти,може да предаде нематодите чрез млякото на своите кученца.Тези чревни паразити могат да доведат до загуба на тегло,слабост,диария или слуз в изпражненията.

    Бълхи
    Кучето може да се зарази с бълхи от друго куче или от околната среда.Дори и да няма контакт с външната среда,бълхите могат да бъдат пренесени в дома,а оттам и върху кучето. Ухапванията от бълхи могат да предизвикат сериозни проблеми(алергичен дерматит,който се проявява в леки до остри поражения по кожата и козината на кучето).Редовното преглеждане и обезпаразитяване предпазват както животното,така и дома от тези паразити.





    Виж съвети от ветеринарната медицина



    Обучение на кучето

    Основи на обучението

    Обучението на кучето предизвиква продължителни изменения в неговото поведение. Според Thorpe (1956) обучението е "процес, който се състои в появяването на адаптивни изменения на индивидуалното поведение в резултат на придобит опит". Чрез това определение се набляга на два съществени признака на обучението:

    1. Обучението и инстинкта са два способа за обезпечаване на кучето с набор от адаптивни отговори на условията на средата, която го обкръжава. Инстинктът и обучението си взаимодействат и са взаимно свързани. В случая на инстинкт, в процеса на еволюция на породата се осъществява отбор на индивиди, носещи оптимален набор от гени. В случая на обучение, се осъществява отбор на оптимални реакции в обучаваното куче.

    2. Обучението представлява процес, който не може да бъде измерен непосредствено. Прави се субективна преценка на факта какво кучето е запомнило като резултат на обучението без да може да се използва някаква мерна единица.

    Въпросите на обучението са били преди всичко предмет на изследване от страна на експерименталните психолози. След основателя на бихейвиоризма Watson, в продължение на около 50 години почти всички негови последователи съсредоточават вниманието си върху способностите за обучение на бели мишки. Въз основа на тези проучвания възникват редица школи. Всяка от тях прави опит да построи система от закони на поведението, които биха могли сравнително точно да предскажат при какви условия може да се проведе обучение.

    Привикването се изразява в загуба на налични реакции без да се появяват нови. Ако на кучето се предоставя дразнител, който не се съпровожда с подкрепление, то постепенно престава да реагира на него и губи интерес.

    Условните рефлекси като понятие се свързват преди всичко с името на И. П. Павлов. Неговата основна цел е била проучване физиологията на Висшата нервна дейност. При анализиране на прилаганите методики на изследвания се вижда, че Павлов, много преди Watson, използва методите на екс-перименталната психология.

    Когато кучето се намира в състояние на жажда, глад или напрежение започва да проявява поведение на търсене, в процеса на което спонтанно се извършват разнообразни действия душене, оглеждане, движение в различни посоки и др. Ако едно от тези действия се съпроводи с подкрепление (гладното куче получава храна) и то се повтори няколко пъти, кучето ще се научи редовно да изпълнява даденото действие в дадената специфична ситуация.

    Опитите, които първоначално провежда Торндайк (Thorndike, 1898, 1913, 1932) с т. н. "проблемен сандък", са причина ученият да нарече този тип на обучение "метод на пробата и грешката". Проблемният сандък представлява клетка, която животното може да отвори единствено, ако дръпне халка, свързана с ръчка, държаща вратата затворена. Поставена в сандъка котка прави опит да избяга, тичайки непрестанно из него. В един момент неволно закача халката, която задвижва механизма за отваряне на вратата. При втория и третия опит котката случайно повтаря действието с дръпването на халката и освобождаването си от сандъка. Постепенно тя концентрира вниманието си и в следващ момент още със затварянето в сандъка, се спуска към халката и я дръпва. Котката се приучва да изключва от своето поведение всичко, което не води до подкрепление и постепенно увеличава честотата на тези действия, които водят до желания резултат. В ранните етапи на нейното поведение няма определена система - първото подкрепление котката получава съвсем случайно.

    За да обясни измененията, които настъпват в поведението на животното при опитите, които е провеждал, Торндайк предлага, разработения от него "закон на ефекта". Според този закон вероятността да се повторят действия, които довеждат до възнаграждения се увеличава, а вероятността да се повторят действия, които водят до неприятни последствия се намалява. Законът на ефекта стои в основата на бихейвиористкия начин на обучение на животните. Първоначално Торндайк развива тезата, че наказанието предизвиква същата по сила реакция, както и възнаграждението. По-късно, въз основа на свои последващи опити, ученият стига до извода, че законът на ефекта е неприложим при наказание. Тези твърдения са били познати на цирковите дресьори, макар и необяснени по научен път. Известният руски дресьор на животни Анатолий Леонидович Дуров (1864-1916) разработва своя методика на обучение единствено чрез използване на положително подкрепяне (храна, погалване, нежно говорене). По този начин на практика той доказва, че почти няма животно, което да не може да бъде дресирано. Негови "артисти" са били гълъби, кокошки, зайци, котки, кучета, кози, прасета и др.

    Подобна на "проблемния сандък" на Торндайк е "камерата" на Скинър. При нея животното поставено вътре, по метода на пробата и грешката, се приучва да натиска педал, при което получава хранително подкрепление. Доколкото възникващото във въпросната ситуация собствено "спонтанно" поведение служи като "инструмент" за получаване на подкрепление, такова обучение се нарича "инструментално", а създадените рефлекси - "инструментални". Скинър (Skinner, 1938) използва термина "оперантно обучение", което в своята същност не се отличава от метода на пробата и грешката.
    По данни на Хайнд (1975) при решаване на дадена задача кучето не използва цялата информация, която му е предоставена. То отбира само тази, която ще му помо-не за успешен изход от ситуацията.

    Методът на пробата и грешката е един от най-подходящите за образуването на нови двигателни навици. Малките кученца усъвършенстват координацията на своите движения в процеса на игра със своите връстници или с майка си.

    Най-висшата форма на обучение е "инсайт". Терминът е въведен от гещалтпсихолозите, базира се на идеята, че в обучението на животното участва познавателен (когнитивен) процес и се употребява в случаите, когато кучето решава дадена задача много по-бързо, отколкото чрез метода на пробата и грешката. Създава се впечатление, че е настъпило някакво "озарение", в резултат на краткотрайно напрегнато мислене. Кучето е решило задачата "наум", може да формира понятия и да "разсъждава". Според Maier (1935) разсъдъчната дейност е "способност спонтанно да се комбинират две или повече отделни реакции при образуването на нова, която е ефективна за постигане на желания резултат". Проблемите на елементарната разсъдъчна дейност при кучето са разработени от Крушинский.

    Обучението на кучето да извършва определени действия по дадена заповед (команда) се нарича "дресировка" (от фр. dresser - приучвам, укротявам). Дресировката е последователно, насочено приучване на кучето при определени условия да изпълнява разнообразни сложни действия, необходими за извършване на конкретна работа. Тези действия се осъществяват от кучето по сигнали на дресировчика. Успоредно с това в кучето се задържа проявяването на пречещи на работата действия (рефлекси). По този начин процесът на дресиране включва изработване на необходими двигателни навици и изграждане на задържащи навици.

    За изработване само на един навик е необходима система от взаимосвързани упражнения, изпълнявани в определена последователност, през определени промеждутъци от време. В процеса на обучение се налага да се съчетава едновременно изработване на 2-3 навика. Те трябва да се подбират по такъв начин, че обучението на единия навик да не влияе отрицателно за затвърждаването на другия.

    При дресиране трябва да се осъществява индивидуален подход към всяко куче в зависимост от неговата психика, опит, придобити минали навици и т. н. Всеки, който се занимава с обучение на кучета трябва да познава функциите на нервната система и всички промени, които протичат в орга-низма под нейно влияние.

    2. Нарушаване на условнорефлекторната дейност на кучето при неговото обучение.

    Често в процеса на обучение условно-рефлекторната дейност на кучето може да бъде нарушена. Някои от изразните форми на това състояние са мудност в изпълнението на командите, проява на страх, прекалена възбудимост, хаотичност на движенията и др.

    Кучето не изпълнява точно подадените му сигнали, бърка командите, спира да работи. При работа по следа се наблюдава загуба на способността за диференциация на мириз-мите.

    Причините за настъпване на това състояние са преди всичко в проявата на грубо отношение към кучето или използване на много силни дразнители. Причина може да бъде и ако се злоупотребява с издържливостта на кучето, особено при по-възбудимите индивиди, а също така - когато кучето е принуждавано да преодолява непосилни за него препятствия. Настъпва пренапрежение на възбуждащия и на задържащия нервен процес или нарушаване подвижността на нервните процеси. Развива се невроза, а нейните форми зависят от това, кой нервен процес е подложен на пренапрежение и кои групи рефлекси са нарушени - отбранителните, хранителните и др. Неврозите могат да се формират като хронично заболяване и в този случай нарушенията в работата на Висшата нервна дейност се проявяват устойчиво.

    За да се отстрани неврозата, трябва занятията с кучето да се прекратят в продължение на няколко дни, а понякога за по-дълъг период от време. Възможно е да се пристъпи и към медикаментозно лечение.

    3. Използване на мирисните дразнители при обучението на кучето.

    В живота на кучето обонянието играе особено голяма роля. Чрез него се осъществяват едни от най-сложните взаимоотношения с околната среда. То има изключително голямо значение при храненето, половите инстинкти и редица други жизнени процеси.

    Обонянието на кучето е до 10 000 пъти по-чувствително от това на човека (според някои автори - до 1 000 000 пъти). Освен това, кучето е в състояние да запомня миризмите и да свързва своето обонятелно усещане със ситуацията, при която е "уловена" съответната миризма. Обонянието на кучето е "аналитично" - то възприема едновременно множество миризми и същевременно е в състояние да ги диференцира една от друга.

    При опити на Воликов (1981) е установено, че от първите дни след раждането кученцата се ориентират чрез обонянието. На 60 дневна възраст те диференцират човешката миризма и могат да бъдат обучавани за следова работа. Още през 1946 г. Крушинский изнася данни, според които колкото по-остро е обонянието на кучето, толкова по-голям интерес проявява при проработване на следата. В своите изследвания ученият посочва, че с най-остро обоняние са лайките и немските овчарски кучета. По данни на Мызников (1960) кученцата на три месечна възраст реагират на всички миризми. Същият автор цитира Фролов (1952), който посочва, че кучетата диференцират с лекота около 500 000 различни вида миризми. Кучето улавя миризмата на нитробензол в разреждане 10-2. Миризмата на готварска сол и хинин се улавя в разреждане 10-4. Солната и млечната киселина се долавят от кучешкото обоняние в разреждане 10-5, а мравчената киселина - в разреждане 10-6. Според Bickel (1980) обонятелният епител при кучетата е в границите от 75 до 100 квадратни см, а броят на обонятелните клетки е между 125 млн и 225 млн.

    Уещането на миризмата е резултат на действието на отделящите миризма вещества върху обонятелните клетки.

    Когато в дадена местност кучето открие мирисната следа, то е в състояние да определи посоката, от която тя се е появила и да върви в посока, към която тя се е отправила.

    Индивидуалната миризма на човека се обуславя от секретирането на потните и мастните жлези, а така също и от лющещите се епителни клетки на кожата. Отделянето на пот се засилва при проява на вълнение, страх, умствено напрежение, бързо ходене и др. Химическият състав на потта може да се изменя под влияние на обмяната на веществата, дейността на бъбреците и др. Специфичната миризма на потта се обуславя от съдържанието на летливи мастни киселини. Секрета на мастните жлези се разлага на повърхността на кожата и насища дрехите с характерна за индивида миризма. Индивидуалната миризма се запазва по всеки предмет, до който човекът се е докоснал.

    Потните и мастните жлези не са разположени равномерно в кожата. Отделните участъци на тялото имат своя характерна миризма, наречена "областна". Макар и със специфични особености, областните; миризми влизат в състава на общата миризма. Ако на кучето се предостави да помирише ръкавица (областна миризма) и се пусне по следа (смесена миризма), то ще намери собственика на ръкавицата. Животните също имат индивидуални и областни миризми, затова кучето е в сътояние да ги открива по техните мирисни следи.

    Освен на собствена миризма, човек е източник и на други миризми - на използван сапун, козметични препарати и др. Общата миризма на човека е комплекс от разнообразни индивидуални, битови, производствени и други видове миризми. В целия този сложен комплекс от миризми, най-устойчива е индивидуалната миризма.

    В процеса на придвижване човек разсейва мирисните частици, които образуват мирисната следа. Към миризмите, оставени от човека, се добавят миризмите на почвата, на растенията, на смачкани насекоми и др.

    При работа по издирване, следата на човека представлява комплексен обонятелен дразнител за кучето. Той е съставен от индивидуалната миризма на тялото (секрет от потни и масни жлези и излющени епидермални клетки), битови миризми (дрехи, обувки предмети от дома), производствени миризми, миризми на почвата и растенията и др. Добре обученото следово куче е в състояние да диференцира миризмата по отделните компоненти. За приучване на кучето да работи по следа най-добри резултати се получават, когато в него се активизират агресивността към околните и способността да задържа бягащ човек. Едва след това то се пуска по следата на фигурант, който се е скрил от полезрението му. След откриване, кучето трябва да бъде оставено да се бори с фигуранта и непременно да излезе победител от схватката.

    Обонянието на кучето може да бъде засилено изкуствено. В своите опити Мызников (1960) посочва, че остротата на обонянието при кучетата може да се повиши до известна степен при въздействие върху кожния анализатор (почистване на кожата с гребен преди пускане по следа) и върху двигателния анализатор (десетминутна игра на кучето преди пускането му по следа). Остротата на обонянието може да се повиши и чрез използване на някои медикаменти (Крушинский, 1946, 1960). Най-сигурно средство остава системното трениране на обонятелния анализатор като този процес започва, докато кучето е още малко.

    4. Влияние на дразнителите при обучение на кучето.
    Кучетата се обучават и използват в условия на околната среда, които постоянно се изменят. Тези изменения въздействат върху организма и предизвикват отклонения в поведението.

    В процеса на обучение кучето постепенно се приучва към работа в различни по сложност условия. Силните или новите дразнители, които предизвикват изменение в поведението на кучето и го отклоняват от работа по сигналите на дресировчика, се наричат отвличащи. Степента на отвличане се определя от силата на отвличащия дразнител и от здравината на изработените в процеса на обучение навици. Дразнителите с отвличащ характер могат да бъдат външни и вътрешни. Външни дразнители са ненадейно появяване на животни или хора в процеса на работа на кучето, възпроизвеждане на силен, непривичен за него шум и др. Голяма част от външните дразнители, при постепенно и редовно въздействие върху кучето, престават да действат. Вътрешни дразнители са мускулна преумора на кучето, натовареност на нервната система, усещане за болка и др. Вътрешните дразнители оказват по-силно отвличащо действие, отколкото външните.

    Рецепти за билколечение(продължение)

    24. Hypericuт perforstum L. - Жълт кантарuон (звъника)
    Приложение: диарии, гастроентерит, заболявания на черния дроб, бъбречни заболявания, ставен ревматизъм, за зарастване на рани, при изгаряния
    Звъниката най-често се приема под формата на отвара: 1 супена лъжица ситно нарязана дрога се вьзварява в продьлжение на около 15 мин. с 200г вода. Това е дозата за 1 ден. Приема се 3-4 пъти дневно преди хранене.
    При кожни увреждания, рани, изгаряния звъни ката се прилага външно под формата на звъниково масло: 20 г пресни цветове се заливат с 200 г ленено или слънчогледово масло, в което престояват при често разклащане 14 дни. Полученият маслен извлек има кървавочервен цвят.
    Забележка: Звъниката цъфти през лятото и за приготвянето на звъниково масло пресни цветове може да се закупят от билкарите, които продaвaт на пазара и други билки.

    25. Juglaпs regia L - Орех
    Приложение: при мастит, рахит, при опадане на космите (алопеция), стоматит, гастроентерит
    При мастит се поставят топли лапи, като се приготвя отвара от 5 супени лъжици сухи ситно нарязани листа с 0,5 л вода; вари се 15 мин. Възпалените цицки се налагат с остатъка от прецедената отвара като за целта се използва мек, памучен плат, върху който се размазва кашата от сварените листа.
    При рахит се употребява самата отвара, която се смесва с топла вода (до 35С) и се правят бани като водата не трябва да стига до корема на кучето. Подходящо е процедурите да се прилагат вечер в продължение на 10 минути.
    При алопеция най-напред трябва да се установят причините. Голямо значение за появата на заболяването оказват недостигът или липсата на витамини, микроелементи и минерални вещества, а също и разстройството на жлезите с вътрешна секреция (щитовидната и хипофизната жлеза), както и на нервната система.
    При обща алопеция се правят фрикции, като предварително почистената кожа се масажира с парче мек вълнен плат, напоен с орехова отвара. Масажът трябва да се извършва енергично, но внимателно, за да не се нарани кожата на кучето.
    Един-два пъти седмично може да се прилагат и бани, като отварата се смесва с водата за кьпане и се облива с нея кучето. Не трябва да се използва сапун или шампоан.
    При локална алопеция се препоръчват същите процедури.
    Освен за външно приложение, запарка от орехови листа може да се дава вът решно на кучето: 1 супена лъжица ситно нарязани, сухи орехови листа се залива с 1 чаша вряща вода. От тази запарка се дава на кучето сутрин и вечер в продължение на 3-4 дни. След 10 дена почивка отново може да се повтори лечението, като се дава запарката 3-4 дни.
    Лечението при алопеция трябва да е съчетано и с подходяща диета, както и с даването на витамини (А и В-комплекс), които се назначават от ветеринарния лекар.

    26. Juniperus communis L - Обикновена хвойна
    Приложение: при дерматит
    Появата на дерматит може да е свързана с механични, физични или химични дразнители. Затова най-напред трябва да бъда отстранена причината на заболяването. В зависимост от тежетта на състоянието се назначава от ветеринарния лекар и съответното лечение. Независимо от това на кучето може да се дават вътрешно плодчета от хвойна, като се прилага следната схема: първият ден кучето изяжда 5 плодчета, втория ден - 6 и т.н. докато се стигне до 15 плодчета дневно и след това дозата се намалява пак до 5 плодчета на ден.
    Забележка: При възпаление на бъбреците хвойната е противопоказна, както и при бременни животни.

    27. Linum usitatissimum L - Културен лен
    Прuложенuе: при възпаление на стомаха и червата, при възпаление на пикочния мехур, при възпалителни отоци, при изгаряния, при запек
    Използват се семената на лена, както вътрешно, така и външно. Слузта на лененото семе се прилага вътрешно, като 1 супена лъжица (20 г) цели семена се заливат с 1 чаша студена вода, престояват 2-3 часа при често разклащане. От получената слуз се дават от 5 до 15 мл.
    За лапи и компреси се приготвя рядка каша от ленено брашно с гореща вода, която се размазва върху марля и се налага на болното място, като се увива с парче вълнен плат.
    При изгаряния се приготвя смес от равни части лененото масло и варова водa.

    28. Matricaria chamomila L - Лайка
    Приложение: при възпаление на стомаха и червата, при диарии, при конюнктивит
    Лайката действа противовъзпалително и успокояващо. Външно се прилага за промивки, компреси, бани и др. Използва се запарка от 3 супени лъжици дрога, която се залива с 600-700 г вряща вода и се оставя да стои 1 час в добре затворен съд.
    За вътрешно приложение лайката се прилага под формата на извлек. И звлекът се приготвя от 10 чаени лъжички дрога и 2 чаши студена вода. Наставя се за 8 часа. Дава се на кучето по 1-2 супени лъжици 3-4 пъти дневно.

    29. Melisa officinalis L. - Маточина
    Приложение: при повръщане, при полова свръх възбуда, при кожни обриви, при колики и задръжка на газове в червата
    Маточината действа спазмолитично и болкоуспокояващо, укрепва нервната система. Вътрешно се използва под формата на запарка: 8 чаени лъжички ситно нарязана дрога се залива с 2 чаши вряща вода и се оставя да престои 30 мин. в добре затворен съд. Приема се 3-4 пъти дневно на равни порции. При повръщане се дава по 2-3 супени лъжици през 15 минути.

    30. Ocimum basilicum L - Босилек
    Приложение: при възпаление на външното ухо, при гнойно възпаление на средното ухо
    При възпаление на ухото най-напред се почиства с дезинфекционен разтвор и след това се накапват 5-6. капки от сок от пресни листа на босилек. Манипулацията се прави 3-4 пъти дневно, в зависимост от тежестта на възпалението.

    31. Origaпum vulgare L - Риган
    Приложение: за успокояване на кашлица при остьр и хроничен бронхит, при спазми в стомаха и червата, при полова свръхвъз6удимост, нервна възбудимост, липса на апетит, чернодробни смущения, хепатит, при сърбящи екземи
    Риганът се прилага вътрешно под формата на запарка при всички посочени по-горе заболявания: 2 чаени лъжички ситно нарязана дрога се залива с две чаши вряща вода. Това е дневната доза, която се дава 3 пъти.
    Външно за бани при сърбящи екземи се използва запарка от 200-300 г дрога в 2-3 л кипяща вода; запарката се прибавя към водата за баня.

    32. Petroseliпum sativuт Hoffт. - Магданоз
    Приложение: като диуретично и спазмолитично средство, при възпаление на простатната жлеза, при възпаление на пикочния мехур и бъбреците, при липса на апетит, при ужилване от насекоми
    Използват се пресните листа със стръкчетата, както и плодчетата на магданоза.
    Дрогата се прилага под формата на настойка: 1/2 чаена лъжичка счукани плодчета се наставят с 1 чаена чаша вода в продължение на 8 часа. Това е дозата за 1 ден, която се разпределя на 3-4 приема.
    При ужилване от насекоми се използва сокът от листата на магданоза, с които се намазва болното място. Вместо плодчета, може да се прилага вътрешно според сезона и сок от пресен магданоз. Дозата е 2 супени лъжици дневно. Дава се самостоятелно или с храната на кучето.

    33. Phaseolus nanus Jusl. - Дребен фасул
    Приложение: при диабет
    Растението е вариетет на обикновения фасул. Използват се шушулките на боба, които оказват инсулиноподобно действие при диабет. Те трябва да са добре узрели (пожълтели), сухи и без семената. Прилага се под формата на отвара: 15-20 г дрога се вари в продължение на 3-4 часа с 1 л вода. Дава се на кучето често, на малки порции.

    34. Plaпtago major L - Широколистен жиловлек
    Приложение: при възпаление на пикочния мехур, често уриниране, при диарии, възпаление на стомаха и червата, при лептоспироза, при възпаление на венците, при отоци от удар, ужилвания от насекоми, при мокри екземи, при рани от отровни змии
    Вътрешно жиловлекьт се приема под формата на запарка от 1 чаена лъжичка ситно нарязани сухи листа на 1 чаша вряща вода, Така приготвената запарка се оставя да престои 10 минути. Дава се на кучето на малки порции в продьлжение на 1 час.
    За външно приложение жиловлекът се използва при отоци, ужилвания, екземи.и рани. За целта пресни листа, добре измити, се счукват във вид на каша, или се сваряват и се смачкват във вид на лапи.
    Забележка: При бронхопневмония много ефикасен е сокът от пресни листа, който се приготвя по следния начин. Листата се измиват добре, нарязват се и се размачкват, след което се изтискват. Полученият сок се смесва с равни части мед и се вари в продължение на 20 минути. Съхранява се в добре затворен съд. Дава се на кучето сутрин и вечер по eднa чаена лъжичкa.

    35. Pimila graпatum L - Нар
    Приложение: при диарии вследствие на лошокачествена храна, при доказана опаразитеност с тения
    Плодовата кора на нара се прилага вътрешно под формата на отвара при храносмилателни разстройства, като 1/4 чаена лъжичка ситно счукана плодова кора се вари в продължение на 15 минути с 250 грама вода. Това е дозата за два дни. Дава се на кучето по 1 чаена лъжичка три пъти дневно едновременно със сок от ябълка,
    Стъблената кора на нара е ефикасно средство срещу тения. Приготвя се отвара от 50 грама дрога, която се вари 15 минути с 0,5 л вода. Прибавя се малко (около една кафейна чашка) варно мляко - от гасена вар и вода, прецедено. С приготвения разтвор се прави клизма като на кучето не се дава храна преди манипулацията и 2-3 часа след това.
    Забележка: Нарът да се използва само при кучета, навършили 3 години.

    36. Rhus cotynus L - Смрадлика
    Приложение: като противоотрова при отравяне със солите на тежки метали, алкалоиди и други. За предпазване от ухапвания от кърлежи. При отоци от измръзвания, при рани, при гнойни рани
    При отравяне смрадликата се прилага вътрешно, като 2 супени лъжици от ситно нарязаната дрога се варят в продължение на 5 минути в 0,5 л вода. След като изстине, отварата се прецежда и се дава на кучето 3 пъти дневно преди хранене в продължение на 1-2 дни след отравянето, като допълнително средство за пречистване на организма от токсичните вещества. При такива ситуации най-напред се търси квалифицирана лекарска помощ.
    За всички изброени по-горе случаи смрадликата се прилага външно. Приготвя се отвара от 100 грама ситно нарязани листа, които се възваряват с 1 л вода. След изстиване отварата се прецежда и е готова за употреба.
    За предпазване от кърлежи козината на кучето се навлажнява с така приготвената отвара, като за целта се използва гъба или мека кърпа. Фрикцията се прави срещу косъма, за да се обработи и кожата. Манипулацията се извършва един път седмично.
    За компреси и лапи се използва остатъкът след прецеждането на отварата, с който се налага болното място.

    37. Sophora japonica L - Японска софора (акация)
    Приложение: при кръвоизливи в мозъка, ретината, при диабет, при сепсис, при ревматизъм, при капилярни кръвоизливи от токсичен характер (отравяне от арсенови съединения, салицилати и др.)
    Японската софора е дърво, подобно на бялата акация. Разпространено е навсякъде у нас и се отглежда като декоративно растение. Цъфти през лятото. Използваемата част е неразтворените цветни пъпки. Дрогата съдържа голямо количество рутин. При лечение с японска софора задължително се комбинира с витамин С.
    Цветните пъпки на софората се прилагат вътрешно, като за целта се стриват на прах (по 0,2-0,5 г) и се дават на 3-4 приема.
    От цветчетата може да се приготви и настойка (20 грама цветчета се наставят със 100 грама 70-процентов спирт в продължени на 7 дни). От получената настойка се дава на кучето по 20-30 капки три пъти дневно.

    38. Тагахаcum Offlcinale - Глухарче
    Приложение: при възпаление на стомаха, при възпаление на червата, при хепатит, при камъни, пясък и други заболявания на бъбреците и пикочния мехур. При затлъстяване, запек, като противоглистно средство.
    При всички изброени случаи глухарчето се прилага под формата на настойка. Приготвя се от 2 чаени лъжички ситно нарязан корен, наставени с 1 чаша студена вода в продължение на 8 часа. Настойката се прецежда и количеството се разделя на 4-5 равни части, които се дават през равни интервали от време на кучето.
    Свежите листа от глухарче или сок от тях са ефикасно средство при анемии, С-авитаминоза, кожни заболявания.

    39. Urtica dioica L - Обикновена коприва
    Приложение: влияе благоприятно върху обмяната на веществата, при анемии, ревматизъм, воднянка, сърбящи кожни екземи, храносмилателни смущения, при изгаряния от I степен, при алопеция
    Копривата се прилага вътрешно под формата на запарка, като 2 супени лъжици сухи, ситно стрити листа се заливат с една чаша (250 грама) вряла вода. Това е дозата за 1 ден.
    При изгаряния и за лечение на рани същата запарка се приготвя с двойно количество листа - за компреси. При опадане на козината (алопеция) се варят 100 грама листа, ситно нарязани, с 0,5 л вода и 0,5 л оцет в продължение на 30 минути. С получената отвара се намазват всяка вечер засегнатите участъци. Да не се употребява сапун.
    Забележка: За вътрешно приложение да не се давa на бременни животни.

    40. Urtica ureпs L - Гръцка коприва
    Приложение: при диарии, уремия, при диабет, при епилепсия, при бронхит, при рани вследствие на контузии
    Гръцката коприва се използва по същият начин както обикновената коприва. Освен листата може да се употребява и коренът на растението, като се приготвя отвара.

    41. Vaccinium murtillus L - Черна боровинка
    Приложение: при диария, при възпаление на пикочния мехур, при стоматит, при ларингит, притонзилит, при диабет, при екземи, при алергии
    По-често се употребяват сухите плодове на черната боровинка, в които се съдържат в по-големи количества витамините: С, В-комплекс, А (провитамини), ябълчена и лимонена киселина, пектин, инвертна захар и др.
    За вътрешно приложение се приготвя настойка от 4 чаени лъжички сухи плодове с 1 чаша студена вода в продължение на 8 часа. Употребява се при диарии и храносмилателни смущения.
    Във всички останали случаи се прилага запарка от 2 чаени лъжички ситно нарязани плодове с 1 чаша вряща вода.
    При възпаление на устната кухина може да се използва гъста каша за мазане, приготвен като 100 грама ситно нарязани плодове и 1/2 литър вода, като се вари докато водата остане 300 грама. Употребява се студена като намазването се прави през 2-3 часа няколко пъти дневно.

    42. Vaccinium vitis idaea L - Червена боровинка
    Приложение: при възпаление на бъбреците, при възпаление на пикочния мехур
    Употребяват се листата на червената боровинка, като се прилага под формата на отвара: 3-4 чаени лъжички ситно нарязани листа се варят в продължение на 15 минути с 2 чаени чаши вода. Това е дозата за 2 дни. Дава се на кучето по 1-2 супени лъжци, 4-5 пъти дневно.

    43. Zea mays L - Царевица
    Приложение: при камъни и пясък в бъбреците, при воднянка, при заболявания на черния дроб и жлъчката, при затлъстяване, при тения
    Използва се царевичната коса. Прилага се под формата на запарка: 10 грама ситно нарязана дрога се залива с две чаши вряща вода: След като изстине се прецежда и се дава 3-4 пъти дневно на равни порции. При затлъстяване на кучето същата доза е за 2 дни, като се дава 1 час преди хранене, два пъти дневно. Ефектът се дължи на убиването на апетита.
    Забележка: При леки форми на диабет също може дa се дaвa на кучето, но действието е индивидуално, така че ефектът зависи от конкретния случай.


    <<< Върни се в началото на статията


    З А Б Е Л Е Ж К А


    До тук изброените рецепти са просто предание от миналото и ефективността им не е доказана и документирана от днешната медицина. Употребата, последствията и отговорностите са изцяло на ваша отговорност. Ние собствениците на moskowwatchdog.blogspot.com ви заявяваме, че посочените билки и дозировки не са рецепти с наша запазена марка и ние не носим никаква отговорност за последвалите ефекти върху вашите животни.
    Материалите за тази статия са събрани от други интернет източници!





    Билколечението и животните

    Някои правила при билколечение

    Тъй като различни видове лечебни растения си приличат, а само едни от тях имат лечебни свойства, най-добре е необходимата билка да се закупува от билкова аптека, а не да се набавя собственоръчно, за да се избягне нежелана ситуация. Освен това, за да се получи качествена дрога, всяка билка се бере в точно определено време от развитието на растението при спазване на много условия, които гарантират чистотата на получения материал, както и количеството на активните вещества на дрогата, които имат лечебни свойства.

    Във всички случаи, когато се използват билки - самостоятелно или комбинирано, посочените дози и начинът на приготвянето им се спазват стриктно, за да има резултат. Често в желанието си кучето да оздравее по-бързо, някои собственици увеличават по свое усмотрение количеството на дадено лекарство или честотата на даването му. Това е недопустимо и ефектът е отрицателен, като най-малкото усложнение при такава атака от препарати е увреждането на бъбреците на кучето, които по принцип са много натоварени.

    Иначе лечението с билки е еднакво ефикасно както при хората,така и при животните. Разбира се, изключение не прави и кучето. Като всяко живо същество то също боледува, напълно зависимо е от човека и той носи отговорността за здравето му… Билколечението може с успех дa се прилага при кучето, но за това са необходими определени познания и спазването на някои задължителни условия. В противен случай ефектът може дa е обратен.

    Какво трябва дa знае всеки собственик на куче, преди дa посегне към билките?
    Преди всичко е необходимо дa се наблюдава кучето, както и дa се различават най-общите реакции на болното и на здравото животно, защото изходът от всяка болест дo голяма степен зависи от ранната диагноза. Ако кучето е: безразлично; слабо подвижно; не се отзовава при повикване; не размахва опашката си, а я крие между задните крака; носът е сух, често горещ; очите отделят обилен секрет или са сухи, без блясък, при тежко състояние могат да бъдат хлътнали дълбоко в орбитите; телесната температура е повишена (нормалната е 37.5-39С) и при голям брой болести може да достигне 41С; липсва апетит или е понижен; налице са признаци, които показват разстройство при храносмилането (диария, повръщане, запек) или на дишането (кашлица, хрипове, задух, хълцане), както и всяко изменение на космената покривка или на кожата, тогава може да се твърди,че кучето е болно. Разбира се, при установяването на най-малкото неразположение кучето трябва да бъде прегледано от ветеринарен лекар, който да постави точната диагноза. В зависимост от нея се определя и съответното лечение.
    Терапията с билки при заразни болести - бяс, гана, инфекциозен хепатит, парвовироза, лептоспироза, салмонелоза, стафилококоза, туберкулоза, предизвикани от вируси или бактерии, както и някои заразни болести, предизвикани от гъбички (микроспория, трихофития, фавус) може дa се прилага като съпътстващо, помощно cpeдство към медикаментозното лечение, назначено от лекаря, и то само в определени моменти (цикли) от развитието.
    Трябва дa се има предвид и обстоятелството, че някои лекарства са несъвместими в комбинация с билки и затова е по-добре дa не се експериментира с живота на кучето, а всяко лекарствено cpeдствo дa се прилага самостоятелно, като се спазват указанията на ветеринарния лекар или посочените за конкретната билка.
    Като се изключат изброените по-горе болести, почти за всички останали, от които кучето най-често cтpaдa, билкотерапията е приложима и ефикасна. Тук може дa се посочи групата на незаразните и повечето от паразитните болести, както и лекуванeтo на рани от различно естество, травми, кръвоизливи, изгаряния, измръзване и други.


    Тайната на билките е в точно дозираното количество, поемането им в точно определено време и в приготвянето им по строго определен начин.
    Най-общо, еднократната доза, която трябва да се дава на кучето, се определя от възрастта му:
    За куче от 2 до 10-годишна възраст - 1 доза
    За куче от 1 до 2 години - 2/3 от дозата
    За куче от 9 месеца до 1 година - 1/2 от дозата
    За куче от 8 месеца до 10 месеца - 1/3 от дозата
    За куче от 6 месеца до 7 месеца - 1/6 - 1/4 от дозата
    За куче от 3 до 4 месеца - 1/8 до 1/4 от дозата.
    За куче от 1,5 до 3 месеца - 1/12 до 1/8 от дозата.
    ЗАБЕЛЕЖКА: Винаги се приготвя цялото количество, посочено в рецептата, от което се дозира cпoрeд дaдeнaтa схема. Продължителността на терапията се определя в зависимост от лечебната цел и от състоянието на болното куче.

    Не трябва да се пренебрегва и обстоятелството, че всяко куче е с определена индивидуалност и наследствени предразположения към някои заболявания. Много голямо значение за изхода от тях оказват възрастта, общото физическо състояние, условията на отглеждане и най-важното - кога е започнало лечението. За някои болести изчакването е фатално, при други преждевременното прекъсване на терапията може да стане причина по-късно за хронични заболявания или други усложнения. Опасно е и прилагането на "изпитани рецепти" от познати, които може да са ефикасни при съвсем други ситуации. Самолечението, както и изпробването на различни средства, без да е поставена точна диагноза от какво страда кучето, могат не само да влошат състоянието му, но и да замьглят типичните симптоми на действителното заболяване. При такива "експерименти", които за съжаление не са изключение, собственикът на "опитното" куче твърде късно се обръща за квалифицирана ветеринарно-медицинска помощ. Дали на болнотокуче ще се дaват лекарства или билки, зависи от конкретния случай, но подходьт винаги трябва да е един - научен, което е гаранция за благоприятния изход на дадено заболяване.

    Фитотерапията (билколечението) е най-старият метод на лечение, но тя също вече е поставена на научна основа, макар че голям брой лекарствени растения .се предписват все още на базата на резултатите от дългогодишното им прилагане, както и въз основа на опита на народната медицина. При терапията с лекарствени растения са необходими освен знания, също и опит и критичен поглед върху възможността за излекуване на дадено заболяване от страна на лекаря, който определя диагнозата на болното куче. При възможност да се използват както лекарства, така и билки, по-целесъобразно и по-полезно за организма на кучето е да се предпочетат билките. Те не дават странични ефекти, не са така драстични като въздействие, винаги може да се осигурят, и при правилно лечение (като доза, подходящ избор на билка, начин и продължителност на приложение) гарантират оздравителния процес без риск от рецидиви.

    Имайте в предвид,че:
    Обикновено дадено лекарствено растение може да се прилага при различни заболявания и затова подходящите за терапия на кучето видове са разгледани в този аспект. За да не се допускат грешки, лекарствените растения са описани и подредени под азбучен ред въз основа на латинските им наименования. Ботаническото описание на видовете не е дадено, тъй като не е препоръчително собствениците на кучета сами да берат необходимите им билки. Както вече беше посочено, най-добре е да ги закупуват от билкова аптека. Повечето от лекарствените растения имат по няколко народни наименования, затова трябва да се знае латинското название.
    Ако се налага кучето да приема вътрешно даден билков препарат и това не става доброволно от негова страна, то собственикът му трябва да избере подходящ начин, за да го застави. За целта може да се използва биберон, лъжица, или спринцовка с пластмасов накрайник. Никога не трябва течността да се излива направо в гърлото на кучето, защото може да се задави, а да се подава на малки порции, от ъгъла на устните.

    Билковите препарати винаги трябва да са прясно приготвени. Използваните дроги трябва да са добре опаковани, особено ако са ситно нарязани, защото в противен случай поемат известно количество влага и въздух и при по-продължително съхранение активните им вещества се разпадат лесно. Плесенясали или нападнати от вредители дроги не са годни за употреба.

    Статията продължава със следните теми:

    ФОРМИ И ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЕЧЕБНИТЕ РАСТЕНИЯ
    Най-широко прилаганата и най-целесъобразната форма на приемане на растителните дроги са....

    УКАЗАНИЯ ЗА ПРИГОТВЯНЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИ ФОРМИ ОТ ЛЕЧЕБНИ РАСТЕНИЯ
    Растителни сокове се препоръчват при простудни и стомашно-чревни заболявания, като се приготвят от пресни....

    РЕЦЕПТИ, НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И ДОЗИРОВКА
    Знанията и уменията за лековитостта на растенията датират от хиляди години. Те са били предавани от поколение на поколение. Така съхраненият опит за богатия и разнообразен растителен свят е послужил за създаването и запазването на нapogнaтa медицина.Хиляди рецепти....


    Продължи да четеш >>






    Болести пренасяни върху хората

    Кучетата са сериозни причинители за разпространение на редица инфекциозни и паразитни заболявания: ехинококоза, бяс, марсилска треска, микози и други. Всеизвестна е ролята на кучето за възникването и разпространението на ехинококозата (кучешката тения). Тя е тежко протичащо паразитно заболяване, което води до продължителна нетрудоспособност, нерядко до трайна инвалидизация, а понякога и до смърт. Източник на заразата е кучето, в червата на което се развива полово зрялата форма на кучешката тения. Заразяването му с нея се осъществява чрез прием на сурово месо и вътрешности на опаразитени с ехинококови мехури животни. След като тенията достигне полова си зрялост започва отделянето на яйца от храносмилателния тракт на кучето, които попадат в околната среда.

    Инкубационният (скритият) период на заболяването при човека е от 6 месеца до 10 и повече години. От погълнатите яйца се освобождават зародиши, които по кръвен път могат да засегнат всички органи и системи на човешкото тяло. Там те се развиват в ехинококови кисти (мехури), които имат размери от грахово зърно до човешка глава.

    Човек се заразява най-често чрез поглъщане на яйцата на кучешката тения при пряк контакт с опаразитени кучета (целуване, милване, игра с тях, ползване на обща постеля) и по косвен път, при консумация на недобре измити плодове, зеленчуци и хранителни продукти.Заболяването протича като бавно развиващ се тумор, който притиска механично органите и тъканите, като нарушава техните функции. Тежестта на симптомите се определя от броя, големината и локализацията на ехинококовите мехури. Най-честите усложнения на заболяването са инфектиране на кистата, спонтанното и спукване и алергични реакции, водещи понякога до смърт.

    Диагнозата се поставя чрез серологични и инструментални изследвания.Лечението на ехинококозата е оперативно, като при пациенти, противопоказани за операция се провежда химиотерапия.

    Бесът е инфекциозно заболяване, което се причислява към т. нар. бавни вирусни инфекции, към които спадат СПИН, “луда крава” и болестта на Кройцфелд-Якобс. Заразяването на човека се осъществява чрез попадане на слюнка от болното животно (най-често куче), при ухапване, одраскване или олигавяне на наранена кожа или лигавици. Бесът протича с тежко засягане на централната нервна система и смъртен изход. Не бива да се забравя, че при кучетата съществува и здраво носителство на вируса, т.е. кучето може да бъде видимо здраво дълго време, но при ухапване да предаде заразата.

    През последните години у нас се завърна Марсилската треска – едно остро заразно заболяване, с подчертано лятна сезонност. Преносител на заразата е кучешкият кърлеж. Заболяването протича с характерен пъпчест обрив. Рядко се развиват тежки усложнения като менингит, енцефалит, миокардит и други.


    Кучетата са причина и за голям брой заболявания на кожата и нейните придатъци. Най-чести сред тях са микозите (гъбичните заболявания), които са изключително упорити и лечението им е продължително и скъпоструващо. Безстопанствените кучета и котки са резервоар на бълхи, които могат да принесат чума и туларемия. Мерките за обществена профилактика са насочени към контролиране на броя на безстопанствените и свободно скитащи кучета и задължителна регистрация и паспортизация на домашните, ловните и други кучета. Стопаните са задължени на всеки 2 – 2,5 месеца да обезпаразитяват своите питомци.Мерките за лична профилактика включват: избягване на тесен контакт с кучета, обилно измиване на плодовете и зеленчуците преди консумация и хигиена на ръцете преди всяко хранене.

    Хората трябва да знаят, че при одраскване и ухапване от куче или при откриване на кърлеж върху тялото е необходимо да потърсят своевременно лекарска помощ.


    Със съдействието на Д-р Владо Тричков

    Кърлежите носят опасни зарази

    Кърлежите са акари-паразити, широко разпространени особено по нашите географски ширини.Кърлежите вече са напълно градски жители. Те са навсякъде-около жилищните блокове, където има невисока трева, по тротоара, дори в центъра на града. В нашата географска ширина се наблюдават два пика на кърлежова инвазия – пролет и есен.Кърлежът се храни с кръвта на гостоприемника в продължение на 3 до 10 дни преди да се върне в околната среда и да продължи със следващите етапи в развитието си.

    Видовете кърлежи са с много богата гама. В Европа са разпространени три основни вида кърлежи инвазиращи кучето и котката : Ixodes, Dermacentor, Rhipicephalus. Тези паразити обитават мочурливи, гористи месности, градини, паркове, но това че не извеждате животното си в гората или парка не е гаранция, че не може да го полази кърлеж.

    Хранят се с кръвта на животното и причиняват инфектиране в мястото на ухапване, в резултат на действието на токсините, които се отделят при прикрепването им към кожата. Масивното опаразитяване особенно при малките кученца и котенца може да доведе до значителни загуби на кръв. В някои случаи това може да доведе до смърт. Освен това кърлежите са преносители на причинителите на много заболявания опасни за животните, а в много случаи и за човека : Лаймска болест, Бабезиоза, Ерлихиоза и др.

    След всяка разходка старателно преглеждайте кожата и козината на животното, по възможност сресвайте. Кърлежите обикновено търсят по-нежно място и се прикрепват към кожата няколко часа след като са попаднали върху козината, така че имате време да ги премахнете. Ако кърлежа вече се е прикрепил-можете да се опитате сами да го отстраните, използвайки специален пинцет или да се обърнете към вашия ветеринарен лекар.
    Най-главното след като кърлежа бъде отстранен е да се наблюдава състоянието на животното. Не след всяко ухапване се развива заболяване, но за съжаление няма как да знаем кой кърлеж е носител и кой-не. Да се определи заразено ли е или не кучето веднага е невъзможно. Обикновенно след 6-12 дни се забелязват първите признаци-слабост, липса на апетит, залежаване, затруднено придвижване, тахикардия, повишена температура. Тези признаци често се съпровождат с разстройство, повръщане, тъмна урина с червеникав оттенък.

    Пироплазмозата (Бабезиоза) е заболяване при кучатата, което се предизвиква от едноклетъчен паразит, който се намира в слюнчените жлези на кърлежа и се локализира в еритроцитите след ухапване. Диагнозата се поставя с кръвен тест и микроскопски анализ на периферна кръв. Бабезиите се размножават много бързо в кръвта и унищожават до 50% от еритроцитите. Заболяването може да завърши и летално при свръхостро протичане или при ненавременно лечение. Лечението е насочено към премахване на причинителя, към отстраняване на интоксикацията и подобряване общото състояние на животното.

    Моноцитната ерлихиоза при кучето е също кърлежово-преносимо заболяване. Инкубационният период е от 8 до 20 дни. Кучетата, освен че боледуват клинично, могат да развият и субклинична инфекция, която да продължи с месеци и години. Често заболянето преминава в хронична форма, която протича от леко до по-тежко и може да завърши летално. При хроничното протичане най-типичните признаци са : обща слабост, депресия, загуба на апетит, отслабване, изтощение, бледи лигавици, температура, отоци по крайниците и скротума. Наблюдават се кръвоизливи по кожата и лигавиците на кучето. При намеса на вторична бактериална микрофлора и протозои, се развива интерстициална пневмония, гломерулонефрит, бъбречна недостатъчност и артрит. В отделни случаи може да се засегнат и очите. Нервни симптоми са наблюдавани и в острата и в хроничната форма и са свързани с менингоенцефалит.

    Борелиозата (Лаймска болест) е остро инфекциозно заболяване, протичащо с висока температура. Причинява се от Borrelia burgdorferi, който попада в организма при ухапване от кърлежи. Има случаи на контактно заразяване на кучета чрез урината на болни животни. Инкубационният период е 1 – 2 месеца. В началото липсват клинични признаци. По-късно се проявява висока температура, куцота, отоци и болезненост в ставите, мускулите и гръбначния стълб.

    Третирането на животните е най-добрата защита! Изключително подходящи са пипетите за накапване върху кожата на животното. На българския пазар съществуват вече много качествени препарати, произвеждани от световни марки и производители. Могат да се използват също средства под формата на пудра или спрей за обработване на козината.

    Независимо от мерките, които предприемате с третиране на животните не забравяйте да следите за състоянието им особено през пиковите месеци. Обръщайте сериозно внимание на тези неща, за да избегнете неприятности.

    Чревните паразити по кучетата

    Животните се заразяват по различни начини: директно с яйца или ларви през устата, поглъщайки носителя на заразата като мишки, бълхи, птици, сурово месо или вътрешности, различни неща от улицата, замърсени с изпражнения на други животни, по време на бременността, чрез млякото при кърмене или през кожата.

    Хората се заразяват през устата когато слагат в устата различни предмети, при целуване на кучето, при недостатъчно често миене на ръцете и рядко през кожата.

    Паразитите са силно разпространени, много повече отколкото предполагате!
    Най-разпространените и най-опасни паразитни червеи при кучето живеят в различни отдели на храносмилателната им система. Изключително е важно е да се знае, че наличието на паразити в организма на кучето в повечето случаи не се проявява чрез каквито и да е клинични симптоми. Разпространението на яйцата и червеите чрез заразени животни е заплаха за здравето на домашния ви любимец и огромен риск за вас.

    Редовната профилактика и обезпаразитяване са абсолютно задължителни за всички животни живеещи около нас. Те се планират от вашия ветеринарен лекар според възрастта, физиологичния статус на вашето животно и условията на околната среда, която то обитава и ред други фактори.

    Глисти
    Много често срещани паразити при месоядните животни. Кръгли червеи от различни видове и форми принадлежат към тази група. Зрелите паразити отделят 200 000 яйца на ден, които попадат в околната среда и са потенциална опасност за всички останали животни! Признаци, които подсказват опаразитяване с кръгли червеи: дъх, с мирис на ацетон, подут стомах, нервни признаци при малките кученца. Хората се явяват междинни гостоприемници за паразитите. Ларвите могат да причинят силно увреждане на вътрешните органи. Повечето случаи са при малки деца 2-4 годишни, най-често при недостатъчна хигиена, но могат да се проявят и при възрастни хора. Яйцата, погълнати от нас са невидими с просто око. Те се излюпват в червата. При придвижването си ларвите разрушават тъканите. Могат да мигрират напр. в белите дробове на човека и да предизвикат неподдаваща се на лечение с медикаменти кашлица, в очите да доведат до ослепяване, а в кожата-до възпаление, съпроводено със силен сърбеж и зачервяване.

    Трихуриди
    Въпреки, че не са опасни за хората, често се срещат при кучетата и могат да причинят загуба на тегло и периодично повтаряща се диария.


    Тении
    Възрастните тении живеят в тънките черва на месоядните животни. Те не предизвикват поява на клинични признаци. Вредата от тениите се проявява, когато техните ларви преминават през междинните гостоприемници-животни и човек. Едни от най-активно участващите гостоприемници в цикъла на тениите са бълхите, въшките и гризачите. От гледна точка на човешкото здраве най-опасната е най-трудна за лечение последица от тенията е Echinococcus granulosus /Ехинококов мехур/. Възрастните червеи живеят в тънките черва на животното и отделят членчета с размер 3-6 мм, с които се разпространяват яйца в околната среда. Те могат да попаднат и в хората и да се развият до ларви. Ларвите пробиват чревната стена и с кръвообръщението достигат до черния дроб, белите дробове, мозъка или бъбреците. Жизнеспособната ларва произвежда голям брой пълни с течност мехурчета, т.нар. хидратни цисти /ехинококови мехури/, които растат бавно с години. С течение на времето започват да се проявяват клинични симптоми и може да се стигне дори до смърт, в резултат на драстична промяна във функцията на органите.

    Какво е важно да знаем:

    Профилактика и лечение

    1. Не хранете домашните си любимци със сурово месо и вътрешности!
    2. Обърнете внимание на личната хигиена-често и старателно измиване на ръцете, плодовете и зеленчуците.
    3. Обезпаразитяване на домашните любимци редовно срещу бълхи целогодишно. Разпространението на бълхите няма сезонен характер!

    Обезпаразитяване с таблетки

    1. Бременни-обезпаразитяване 2-3 седмици преди раждането и след това на всеки 2-3 седмици, заедно с малките кученца до отбиването им.
    2. Малки кученца и котенца-първоначално на 2-3 седмична възраст, както и на всеки 2-3 седмици до отбиването им. До навършване на една година-всеки месец.
    3. Възрастни-на 2 месеца.


    Желателно ако притежавате, каквото и да е домашно животно редовно да се консултирате с вашия ветеринар и да спазвате неговите указания и предписания, за да се избегнат непредвидени последствия от заразяване на семейството ви с подобни коварни и трудни за лечение паразитни заболявания!

    Захарен диабед при кучетата

    Видове диабет:

    Захарен диабет - да го наречем тип 1 ( инсулинозависим ) - възниква в млада възраст и се съпровожда с намалена или напълно отсъстваща секреция на собствен инсулин. Единственият метод за лечение на диабет от този тип са пожизнените инжекции с инсулин. Без това лечение, болните умират от кетоацидоза.


    Захарен диабет - да го наречем тип 2 (инсулинонезависим) - възниква в средна възраст. При него секрецията на собствен инсулин е съхранена, но е недостатъчна и носи неправилен характер. Въвеждането на екзогенен инсулин не е обезателна, по-скоро се набляга на правилно подбраната диета. Кетоацидоза се развива рядко.

    Захарният диабет е синдром на хронична хипергликемия и е познат с недостатъчност на инсулин в организма. Съпровожда се с нарушения на въглехидратния, липидния и белтъчен обмен. Той може да протича и като усложнение на тежък панкреатит, хиперкортицизъм и акромегалия, а също и в резултат на действието на някои лекарства. Абсолютният или относителен дефицит на инсулин води до нарушено усвояване на глюкозата. Това, както и продължителната гликогенеза водят до развитието на хипергликемия. Излишната глюкоза се отделя с урината, заедно с голямо количество течности (осмотическа диуреза), довеждайки до обезводняване на организма, жажда и полидипсия (повишена консумация на вода). Гладуването на клетките води до мобилизация на мазнините като източник на енергия, което е свързано с бързо отслабване и повишаване концентрацията на свободни мастни киселини в кръвта. В резултат на това се активизира образуването на кетонови тела и настъпва мастна дистрофия на черния дроб. Засилената кетогенеза се съпровожда с метаболитна ацидоза.

    Захарният диабет е разпространен при котките и кучетата приблизително с еднакакъв процент на вероятно заболяване. Породна предразположеност показват-пинчери, териери, пудели, дакели, в по-малка степен шнауцери и бигъли. По-често боледуват женските кучета и котараците. Предразполагащ фактор за развитие на диабет тип 2 е затлъстяването, докато диабет тип 1 носи по-скоро наследствен характер.
    Диагностика на заболяването:

    Ранните прояви са жажда, повишен апетит, отслабване, без видима причина, слабост. По-късни признаци са анорексия, повръщане, подтиснатост, вялост, сънливост, свързана с развитието на кетоацидозата, силен мирис на ацетон от устата.

    Появяват се всички признаци на обезводняване. При клиничен преглед се установяват намаляване на мускулите около гръбнака, омазнена козина с пърхот (типично за котките), увеличен и болезнен черен дроб, хепатит (по-често при котките). По-рядко се наблюдават катаракти при кучетата и клатушкаща се походка при котките (в резултат на диабетната невропатия). В диферинциалната диагностика обикновено се има предвид, че бъбречната гликозурия не се съпровожда с хипергликемия, полиурия, жажда и отслабване. При хипергликемия, предизвикана от стресови ситуации (нормално понякога при котките) също липсват полиурия и полидипсия.

    Методи на лабораторно изследване и констатиране:

    Повишени нива на глюкозата в кръвта, увеличение на стойностите на чернодробните ензими, повишаване на холестерина и липидите, понижаване на калия и фосфора. Концентрацията на инсулин е нормална или повишена при диабет тип 2. При захарен диабет тип 1 е снижена или въобще липсва. В същото време хипергликемията блокира секрецията на собствен инсулин. Компенсаторно се проявява гликозурия (захар в урината), наличие на кетонови тела и намалено относително тегло на урината.

    Лечение на заболяването:

    Диета и физически натоварвания.
    Храна с високо съдържание на сложни въглехидратии влакнини, а с ниско съдържание на мазнини. Добре е да се предпочита твърдата храна, тъй като по-меката може да предизвика значителна хипергликемия след хранене.
    При затлъстяване с диабет тип 2 постепенното снижаване на телесното тегло способства за за подобряване чувствителността на тъканите кам инсулина.
    Има два начина за намаляване на телесното тегло. Намаляване на количеството храна до 70 % от потребностите при котките и 60% при кучетата или да се запази обичайния обем храна, но да се използват нискокалорични продукти. Оптималният вариант е използването на готови диетични храни, изготвени по специални лечебни формули, в съответствие със заболяването. Животните се хранят два пъти дневно през 10 часа, в съответствие с режима на прием на захароснижаващите таблетки или въвеждането на инсулина.

    При еднократно въвеждане на инсулин, половината от денонощната дажба храна се дава веднага, а останалото количество 8 часа след това. В този период от време може да се дава по малко суха храна желателно лечебна.

    Наблюдение на болните животни:

    Необходим е периодичен контрол на кръвната захар. При дълго продължаваща хипергликемия има риск от развитието на катаракта при кучетата и диабетна невропатия при котките. От друга страна предозирането на инсулин, може да доведе до хипогликемия и до хипогликемична кома. Възможно усложнение от началната инсулинова терапия е хемолитична анемия с хипофосфатемия. Излекуване от диабет е малко вероятно, макар че понякога при котките с диабет тип 2 се наблюдават дълги ремисии. Прогнозата за продължителен живот е благоприятна при правилно провеждане на лечение и правилно хранене. Диабет може да се развие по време на бременност и в такъв случай тя е трудно да бъде съхранена. Екзогенното въвеждане на инсулин в такъв случай, може за предизвика увеличаване размера на плодовете. Чувствителността на организма към инсулина се снижава, което затруднява лечението на заболяването. Повишава се риска от кетоацидоза. При вече поставена диагноза диабет бременността е противопоказана.

    Selo-Banya.com - Новини