Копривна треска! Алергии при кучетата! Уртикария!

Keywords: Алергия, Копривна треска, Уртикария, Бълхи, Алергия от треви, Алергия от храни, Дерматит, Алергени, Сърбеж кожата, Обрив

Алергията е реакция на организма срещу поети чрез храната или вдишани субстанции, наречени алергени. Начинът, по който имунната система отговаря на алергена, се нарича алергична реакция или реакция на свръхчувствителност. Напоследък страдащите от алергия кучета се увеличават драматично. Сега се смята, че всяко 5 животно има алергични симптоми. Наследствеността също играе значителна роля. Въпреки че някои породи определено са по-склонни към алергични болести, могат да бъдат засегнати всички породи и кръстоските им.

Алергията при кучетата се дели на три категории:
– причинена от бълхи и други хапещи насекоми (алергичен дерматит от бълхи);
– причинена от вдишване на алергени като прах, треви, плесен, прашец от дървета и плевели;
– причинена от храни и лекарства (хранителна алергия).



Алергичен дерматит от бълхи

Най-често срещаното алергично заболяване при кучетата. Причинява се от една или повече субстанции в слюнката на бълхите. Дерматитът може да бъде един от двата типа алергични реакции – непосредствен или забавен. Сърбежът започва веднага и има тенденция да се запазва дълго след унищожаването на бълхите. Симптомите са по-лоши в средата на лятото – през сезона на бълхите, но домашните кучета могат да страдат през цялата година.


Болестта се характеризира със силен сърбеж, възпаление на кожата и леко надигнати пъпки (папули) на местата със силна концентрация на бълхи – по тялото, основата на опашката, под краката, слабините и корема. Кучето се хапе и се чеше на тези места, космите опадат и кожата става суха и се лющи. В някои случаи кожата се напуква, загрубява, инфектира се и се покрива с кори, а след време се удебелява и получава тъмна пигментация. Диагнозата се основава на наличието на бълхи по кучето и на характерния кожен обрив. Проверете за бълхи, като поставите кучето върху бяло платно или хартия и четкате козината. Бели и черни, дребни като пясък зрънца, които падат върху хартията – това са яйца и фекалии на бълхи. Алергичният отговор спрямо слюнката на бълхи може да се демонстрира с вътрекожен тест.

Лечение:
Повечето случаи с алергичния дерматит от бълхи могат да бъдат излекувани чрез отстраняване на бълхите от кучето и заобикалящата го среда. Всички домашни любимци в семейството, даже и да не са засегнати, трябва да се обработят едновременно срещу бълхи. За да се контролира сърбежът, за два-три дни се назначават антихистамини или/и кортикостероиди. При усложнения с пиодермия (гной по кожата) се предписват антибиотици за локално и орално приложение. За този проблем потърсете ветеринарна консултация.

Профилактиката включва ежемесечна обработка с препарати против бълхи на всички места, където може да се появят бълхи. Много ефикасни са фронтлайн спот он или адвантидж, тъй като спомагат за унищожаването на бълхите още преди да са нападнали кучето. За предотвратяване размножаването на бълхите е подходяща комбинацията от програм с фронтлайн или адвантидж.

Преди да заболее, кучето трябва да се изложи на алергена най-малко два пъти. При първото излагане имунната система изработва антитела спрямо алергена. При по-късно ново проникване на алергена в организма се отключва реакцията алерген–антитяло, при която се освобождава хистамин – химическият медиатор (посредник) за реакцията.
Докато при алергична реакция хората обикновено изпитват симптоми от горните дихателни пътища, засегнатият орган при кучетата е кожата – с интензивен сърбеж. Това всъщност е и главният признак за подобна реакция – кучетата започват да се чешат и да се дращят почти непрекъснато.

Има два вида свръхчувствителност: непосредствен тип, който се проявява минути след излагането на кучето на действието на алергени и обикновено се изразява в поява на обрив. Забавеният тип се явява часове или дни по-късно и причинява силен сърбеж. Анафилактичният шок е силно изразена реакция на свръхчувствителност от непосредствения тип и се придружава от диария, повръщане, отпадналост, затруднено хъркащо дишане, колапс и смърт.


Копривна треска
Алергична реакция, характеризираща се с внезапна поява на леко надигнати, кръгли сърбящи петна по кожата, лицето и цялото тяло. Космите по тези места са сплъстени на малки снопчета. Често има оток на клепачите. Обривът обикновено се вижда около 30 минути след ухапването и изчезва до 24 часа. Най-честата причина за копривната треска е ужилване от насекоми, но може да бъде и някоя ваксинация. Пеницилинът, тетрациклинът и други антибиотици също могат да причинят обрив. Друга възможна причина е локалното приложение на инсектициди и сапуни. Копривна треска, която бързо се появява и си отива, обикновено се причинява от някой алерген от околната среда на кучето.

Лечение: Когато е възможно, идентифицирайте алергена и предпазвайте кучето от продължително излагане на действието му. При съмнение за хранителна алергия променете диетата. В случай на остра реакция добре е да се даде една доза магнезиев сулфат (английска сол) в мляко, за да се ускори отстраняването на храната от храносмилателния канал . Когато обривът се появи скоро след употреба на шампоан или на локален инсектицид, изкъпете кучето и изплакнете обилно с вода, за да отстраните химикала от козината и кожата.

Копривната треска се повлиява много добре от антихистаминови медикаменти. При сериозни случаи е показан кортизон . Съветвайте се с ветеринарния лекар.


Статията е предоставена от Д-р Огнян Кучуков

Атопия, Дерматит, Алергия при кучето! Сърбеж!

Keywords: Сърбеж, Алергичен ринит, Сълзене очи, Падане косми, Себорея, Алергия треви, Алергия домашен прах, Атопия, Дерматит

Кучешката атопия е заболяване, при което има наследствена тенденция към образуване на IgE (имуноглобулин Е) антитела като отговор от излагане на действието на вдишани или абсорбирани през кожата алергени. Това е втората по честота алергична кожна болест след алергичния дерматит от бълхи и засяга около 10 % от кучетата.

Атопията започва на възраст от една до три години. Възприемчиви са Златен ретривър, Лабрадор ретривър, Ласа апсо, Фокстериер, Териер, Далматин, Пудел, Английски сетер, Ирландски сетер, Боксер, Булдог, Шар Пей, Чао-чао, Белгийска овчарка и др.
Признаците се явяват при контакт с полени през лятото и есента, а по-късно – и с пролетните тревни или дървесни полени от март до юни и юли. Накрая кучетата започват да реагират на вълна, домашен прах, плесен, растителни влакна и др. При непрекъснато излагане на действието на множествени алергени атопичната алергия се превръща в целогодишен проблем.

При ранната атопия сърбежът е сезонен и кожата изглежда нормална. Кучетата се чешат по ушите и долната част на тялото. Сърбежът се придружава от триене на лицето, кихане и носна секреция (алергичен ринит), сълзене на очите и близане на лапите, което причинява характерни кафяви петна по ходилата. При много кучета болестта не прогресира над този стадий. Ако обаче продължи да се развива, цикълът сърбеж–чесане–сърбеж прераства в образуване на дълбоки драскотини (екскориации) в кожата, опадане на косми, струпеи, кори и вторична бактериална кожна инфекция. Тези кучета имат много отчайващ вид. След време кожата получава тъмна пигментация. Развива се суха или мазна себорея с кожни люспи в резултат на вторична инфекция.

Към описаните симптоми често се прибавя едностранно или двустранно възпаление на ушния канал, което понякога може да бъде единственият външен израз на атопията. Ушите се зачервяват и се възпаляват, а каналите се изпълват с кафява ушна кал, която може да причини бактериален или гъбичен отит.

Атопията при кучета, особено когато се усложни с пиодермия, много трудно се различава от алергичния дерматит от бълхи, скабиес, демодексна краста, хранителна алергия и други кожни болести. Диагнозата се поставя въз основа на анамнезата (история на болестта), локализацията на кожните патологични изменения и сезонната поява. Преди да се започне лечение за атопия, трябва да се направят посевки на остърган материал от кожата, бактериални и гъбични култури и опит с хипоалергична диета. Важно е да се унищожат бълхите, ако ги има. Повечето кучета с атопия са алергични към бълхи и могат да развият алергичен дерматит, който още повече усложнява клиничната картина.

Предпочитаният метод за диагностика на атопията е интрадермалното (вътрекожното) тестване – инжектиране на малки количества от познати алергени и наблюдаване на кожната реакция. Разбира се, това отнема доста време и е твърде скъпо, защото изисква чести посещения при ветеринаря. За да бъде изследването точно, всички лекарства по време на тестването трябва да се спрат.
Ако интрадермалните проби са недостъпни, диагнозата може да бъде решително подкрепена от серологичния кръвен тест (ЕLISA) за откриване на груповоспецифичните антитела IgE.

Лечение: Най-ефикасното дългосрочно решение би било да се промени околната среда на кучето, за да се избегне контактът с алергени. Атопичното животно обикновено е алергично към много различни алергени, така че често практически това не е възможно. Повечето кучета отговарят добре на лечението.

Първата и най-важна стъпка е да се намали прагът на дразнението, като се елиминират възпалителните кожни изменения, като себорея и пиодермия.
С антихистаминовите препарати се контролират сърбежът и чесането при 20-40 % от случаите с атопия. Кортикостероидите са най-мощните медикаменти против сърбеж, но имат и много сериозни странични ефекти. Добре е да се дават с прекъсвания в малки дози и за ограничено време. Съществуват комбинирани препарати, съдържащи хидрокортизон с Pramoxine (прамоксин), за външно лечение на сърбящите зони. Прамоксинът е локален анестетик, който временно успокоява болката и сърбежа.

---

Виж повече за: Алергия при кучетата! Копривна треска!