Възстановяване на пароли в Windows

Възстановяване на Windows пароли

На всеки може да се случи да забрави паролата за логване в Windows, поради най-различни причини - продължително "откъсване" от компютъра, помнене на много други пароли и т.н. За щастие, има програми за възстановяване на изгубени потребителски или администраторски пароли, които решават проблема.

---

Често тези програми биват наричани password cracking инструменти, защото се използват и от хакерите. От легална гледна точка, кракването на собствената парола е законна и често необходима практика.

Много от инструментите за възстановяване на пароли струват стотици долари. Достъпни са обаче и няколко безплатни инструмента, които ще ви свършат работа.

Ophcrack
Кракърът за пароли Ophcrack е един от най-добрите безплатни инструменти. Той е бърз и достатъчно лесен за използване, като изисква само базови познания на операционната система Windows.

С Ophcrack не се нуждаете от достъп до Windows, за да възстановите изгубената си парола. Просто посетете сайта, свалете си ISO изображението, запишете го на диск и вкарайте диска в CD устройството на компютъра си. Стартира програмата Ophcrack, която локализира потребителските Windows акаунти и започва процес на възстановяване на паролите – всичко това е автоматично.

Според някои тестове на PC-та, програмата възстановява 7-цифрена парола на администраторски акаунт за около 2 минути.

Cain & Abel
Това е безплатен, бърз и ефективен инструмент за възстановяване на Windows пароли. За разлика от Ophcrack, тази програма представлява по-традиционно софтуерно приложение и изисква достъп до Windows под специфичен потребителски акаунт. Поради това, Cain & Abel е често пъти ценен ресурс за възстановяване на пароли за акаунти, различни от този, който използвате, вкл. администраторски акаунт.

Cain & Abel трябва да се използва само от по-опитни потребители, защото е с по-сложен сетъп и има по-напреднали характеристики, в сравнение с Ophcrack. Тестове показват, че тази програма възстановява 7-цифрена парола на администраторски акаунт за около 8 минути.

LCP
Програмата LCP e безплатен и много ефективен инструмент за възстановяване на пароли в Windows. Както при Cain & Abel, трябва да свалите програмата от уеб сайта на LCPSoft и да я инсталирате под Windows.

LCP може да затрудни потребителите, за които използването на инструменти за възстановяване на пароли е нещо ново, така че някакъв предишен опит би ви бил полезен, за да избегнете създаването на още по-сериозни проблеми във вашия компютър. Според тестове, 7-цифрена администраторска парола се възстановява за малко под 10 минути.

John The Ripper
Това е много популярен инструмент за изгубени пароли. Но докато самото приложение за възстановяване на пароли е безплатно, то списъците с думи, използвани от John The Ripper, за да открие паролите, се заплащат и се изискват от софтуера, за да заработи. Съществуват безплатни алтернативи на тези списъци, които работят с програмата, но няма данни от тестове с тях. С John The Ripper се оперира в командния ред, което прави този инструмент за кракване на пароли подходящ само за много напреднали потребител.

Изброените дотук инструменти за възстановяване на пароли са много полезни, но има и по-лесен начин да влезете в своя акаунт, ако сте си забравили паролата. За целта създайте "reset" диск за пароли. Това е специален диск, който можете да сложите в компютъра си по време на процеса на логване, което ще ви позволи да рисетнете своята парола.

 

Трябва да създадете този диск, преди да сте загубили достъпа си до вашия акаунт.

Премахване на вируси от компютър

ПРЕМАХВАНЕ НА ВИРУСИ ОТ ЗАРАЗЕН КОМПЮТЪР

1. Подготовка
Преди да сканирате компютъра с антивирусна програма е добре да проверите какви процеси са се заредили в паметта. Подходящ за целта е безплатният софтуер Process Explorer -http://technet.microsoft.com/en-us/sysinternals/bb896653.aspx. Той показва заредените в паметта програми, авторите им и къде са записани изпълнимите им файлове. Чрез приложението можете да разгледате внимателно всички процеси и да проверите тези, които ви се струват съмнителни. Това става по следния начин – кликнете с десен бутон на мишката върху всеки непознат процес и изберете Google от контекстното меню. Тази опция ще зареди интернет браузъра (Internet Explorer, Firefox, Safari), който използвате и ще потърси информация за процеса в търсачката Google. Изберете някоя от първите уеб страници, които се появят в резултата от търсенето и ги прочетете внимателно. Трябва да наблегнете на няколко важни момента:
- какво върши този процес
- кой е създателят на приложението, чиито процес проверявате
- и нещо много важно – къде обикновено се записва въпросният файл. Възможно е зловредни програми да се маскират като безобидни такива. Ако файлът е записан в папката на Windows, трябва да бъдете нащрек.
Прекратете процесите, които смятате за опасни и изтрийте ръчно файловете с комбинацията Shift+Del (файловете се изтриват директно - без да преминават през кошчето). Тъй като част от вирусите се записват като системни файлове и Windows ги възстановява автоматично при следващото стартиране на компютъра, е по-добре да изключите System Restore. При WinXP изберете Properties от контекстното меню на My Computer. Отворете страница System Restore и маркирайте Turn off System Restore on all hard drives. След изтриването на файловете можете да включите System Restore. Ако се притеснявате да не объркате нещо, се обърнете към някой познат, който има по-добра компютърна грамотност от вас. Ако следвате точно съветите, не вярвам да имате проблеми.
Ще подчертая, че преди да изтриете даден файл, трябва първо да го изтриете от паметта. Докато е зареден в нея, няма да можете да го изтриете. Процесите се прекратяват с опция “Kill Process” от контекстното меню.
Process Explorer е лесна за използване програма – ако нещо не ви е ясно, прочетете помощния файл.
След като сте проверили какви програми са заредени в паметта е време да проверите и какви програми се зареждат при стартирането на Windows (не всички процеси могат да се видят с Process Explorer или Task Manager). Изберете Start /Run, напишете msconfig и натиснете Enter. В появилия се прозорец изберете Startup и отмаркирайте всички процеси, които не желаете да се зареждат с Windows – ако не сте сигурни за някои приложения, опитайте се да потърсите повече информация за тях в Google. След това изберете страница Services и повторете процедурата. Чрез намаляване на процесите, които се зареждат с Windows, се ускорява зареждането му. Освен това се използва и по-малко оперативна памет (RAM). Ако не знаете за какво служат дадени процеси, по-добре не ги изключвайте.
За да получите още по-голяма представа за файловете, които се зареждат с Windows Ви препоръчвам програмата Autoruns на Sysinternals - http://technet.microsoft.com/en-us/sysinternals/bb963902.aspx.Тя ви предлага много по-големи възможности за настройка на зареждащите се програми, драйвери, плъгини за Internet Explorer и какво ли още не. Работата с нея е много лесна. Просто размаркирайте чавката пред процесите, които не искате да се стартират с Windows.Тези процедури обаче, не са достатъчни за борба срещу rootkits. Това са опасни приложения, които се укриват много добре и не могат да бъдат засечени с програми като Process Explorer. Дори и антивирусните програми ги засичат трудно. За тях е необходим специален софтуер – такъв е Rootkit Revealer - http://technet.microsoft.com/en-us/sysinternals/bb897445.aspx Той е за напреднали потребители, тъй като работата с него е по-сложна. След като сканирате компютъра с програмата и запишете резултата в текстов файл, трябва да проверите дали намерените съмнителни процеси са rootkits. За да откриете повече информация за тях, напишете имената им в Google и по всяка вероятност ще излезе нещо. Изтривайте файлове само ако сте сигурни, че са опасни. Ако се притеснявате от работата с тази програма, не я използвайте. За щастие има и други програми, с които се работи по-лесно – Sophos Anti-Root Kit, F-Secure Blacklight, AVG Anti-Rootkit и др. Те се разработват от известни антивирусни компании и сами проверяват кои програми са rootkits въз основа на специални алгоритми и дефиниции, което може да се разглежда и като недостатък в сравнение с Rootkit Revealer.
Ще намерите списък с anti-rootkitпрограми в раздел „Скенери и почистващи програми за Malware ” - http://www.virusdefence.org/best-free-anti-virus-worm-spyware-trojan-scanners-removal-tools.html Ако бъде открит процес, който е посочен за опасен, трябва наистина да сте сигурни в това преди да го унищожите. Откриването на rootkitпрограми не е лесно и може да го прескочите, ако се притеснявате, че ще объркате нещо. Препоръчваме Ви да разгледате предложените приложения и да проучите откритите съмнителни процеси (ако има такива). Ще видите, че не е чак толкова трудно.

2. Сканиране за компютърни вируси
Препоръчва се сканирането за компютърни вируси да става под Safe Mode, защото тогава се стартират само необходимите на Windows приложения и драйвери (поне така би трябвало да бъде). По този начин шансът да се зареди зловредна програма в паметта е много по-малък. Преди да започнете сканирането е необходимо да изтеглите най-новите дефиниции на антивирусната програма, която използвате. Добре е да се снабдите и с антивирусни скенери като Dr. Web Cure It и BitDefender Free Edition. Характерното за тях е, че извършват само ръчно сканиране на компютъра, т.е. те не го предпазват от заразяване (не осигуряват защита в реално време). Те се използват за прочистване на вече заразени машини. Повече информация относно подобни програми може да намерите в раздел „Скенери и почистващи програми за Malware”. Необходимо е да изключите компютъра от съществуваща Интернет или локална мрежа (ако е част от такава).
За да заредите Windows в Safe Mode рестартирайте компютъра и натиснете няколко пъти клавиш F8 преди да се е заредило логото на Windows (т.н. bootscreen). Ще се появи екран със списък от опции. Първата е Safe Mode. Изберете я и натиснете Enter. След като се зареди операционната система, стартирайте антивирусната програма, която по всяка вероятност няма да се е заредила. След това започнете пълно сканиране на системата с максимално мощни настройки за сканиране – търсене в архиви, сканиране на всички файлове, а не само на такива с определено разширение и др. Ако антивирусната програма открие заразен файл, можете да направите няколко неща:
– Ако файлът не е ценен, го дезинфекцирайте или изтрийте. При някои антивирусни програми под дезинфекциране се разбира отделяне на вируса от файла и ако това е невъзможно ви предлагат да го изтриете. При други, при избор на опция дезинфекциране - файлът се изтрива. Това зависи от избраните настройки на използвания антивирусен софтуер. Препоръчително е да ги проверите внимателно преди да започнете сканирането– Ако файлът е ценен и вирусът не може да бъде отделен от него или антивирусната програма не може да се справи с вируса, може да потърсите специален инструмент за почистването му в Интернет. За целта напишете името на вируса в популярна интернет търсачка и добавете removal tool. Ако не откриете такъв инструмент, сложете файла под карантина. След време може да бъде създаден почистващ инструмент или антивирусната програма да получи дефиниции за безпроблемното премахване на вируса и така да спасите ценния файл. За да избегнете подобни проблеми е добре да записвате редовно резервни копия на важните файлове.
Сканирането на компютъра може да продължи с часове в зависимост от обема на съхраняваните данни. Можете да настроите антивирусната си програма да поставя автоматично всички заразени файлове под карантина и да я оставите да сканира през нощта. На сутринта ще видите резултата. Файловете под карантина могат да бъдат възстановени и затова тази опция не крие рискове да бъдат изтрити важни документи или други файлове. Много важно е броят на откритите компютърни вируси да е равен на броя на обезвредените такива.
Сканирането с една антивирусна програма не е достатъчно. Необходимо е да се използват и антивирусни скенери на други компании. Те използват различен алгоритъм за сканиране и могат да открият зловреден софтуер, който е пропуснат от антивирусна Ви програма. Сканирайте системата отново с такъв скенер- http://www.virusdefence.org/best-free-anti-virus-worm-spyware-trojan-scanners-removal-tools.html
След като сте се убедили, че компютърът Ви е чист, можете да го рестартирате и да се върнете към обичайните си занимания. Не забравяйте да включите отново System Restore.Препоръчително е да сканирате компютъра си цялостно поне веднъж седмично. Най-подходящи за това са часовете, когато не го използвате (през нощта или през деня).

RAM памет и 3D игри на компютъра

Keywords: Ram памет, Рам памет, Memory Ram, Windows, 3D, Графична памет, Игри, F.E.A.R., FarCry, Oblivion, Quake4, DOOM3, Half-Life 2, Vista, XP, Games

С развитието на операционните системи на Microsoft винаги е ясно, че колкото повече оперативна памет имате в компютъра, толкова по-добре както за вас, така и за вашата машина. Няма да се впускаме в обяснения как Windows 98 работи супер със 128 MB, но един WindowsXP ще ви скъса нервите с мудната си работа. Развитието на DRAM паметта през последните 2–3 години помогна за по-лесното увеличаване на обема оперативна памет, без да се налага да харчите невероятни суми.

---

Що се отнася до приложенията и различните пакети софтуер за предпечатна подготовка, 3D рендериране и обработка на снимки, там максимата за обема на RAM паметта важи с пълна сила и вероятно ще важи още доста дълго време. Но доста хора, особено запалените 3D геймъри, ги интересува нещо друго – как обемът на оперативната памет влияе върху игрите и особено как това се съчетава с обема на графичната памет върху 3D ускорителите. В тази статия ще ви разясним точно този момент.

Ясно е, че 512 MB памет вече са доста малко. С толкова RAM не само че WindowsXP (с който работят доста голяма част от потребителите) няма да се чувства комфортно и ще образува голям swap файл, но това ще означава почти винаги и липса на RAM за самите 3D игри. Има малка вероятност, ако използвате по-ниска разделителна способност, а графичната платка притежава повече памет, да можете да я използвате изцяло за зареждане на текстурите, но това няма да помогне в случаите, когато се изисква намесата на процесора за обработка на някои части от сцените (например “физиката”, която все още не се изпълнява от графичната платка). Тогава оперативната памет неминуемо ще влезе в употреба. Но както и да погледнем на нещата, увеличаването на RAM-а до 1 GB е повече от наложително, особено ако притежавате по-съвременна графична платка с 256 MB памет и искате да я използвате максимално в съвременните игри.

Какво се получава обаче в най-интересното сравнение – вече имате 1 GB системна памет и се колебаете дали да не я увеличите до 2 GB. Както споменах по-горе, ако се занимавате и със сериозна работа (а със сигурност не можем да кажем това за 3D игрите, освен ако не ви е професия) и стартирате повече от две програми наведнъж, няма какво да му мислите, 2 GB ви трябват. Съществува обаче моментът, при който вие ползвате компютъра си само или предимно за игри, той освен това е екипиран с модерна 3D графична платка с 256 MB или дори 512 MB графична памет и си работите комфортно “само” с 1 GB RAM. В този случай колебанието ви в посока 2 GB RAM е оправдано и точно с нашите тестове смятам да ви покажем за какво става дума, ако направите стъпката и увеличите обема оперативна памет. Разбира се, тествахме както с AMD, така и с Intel система, но резултатите са толкова близки или дори идентични, че подобно разделение едва ли има нужда да се прави.

Проведохме тестове с най-новите 3D заглавия, за които се смята, че биха имали пряко отношение към обема на системната памет. F.E.A.R., FarCry, Oblivion, Quake4, DOOM3, Half-Life 2: Lost Coast – все игри, които нямат нужда от представяне. Освен в режим High-Performance пуснахме тестове и при включени Anti-Aliasing и анизотропна филтрация.

При наличие на 128 MB графична памет (3D платки с чипове GeForce 6600, GeForce 7300GT, Radeon 9800, Radeon X800) разликата между 1 GB и 2 GB оперативна памет се вижда по-добре. При по-тежките режими, когато собствената памет на 3D картите не е достатъчна, 2 GB RAM си оказват своето влияние и играта върви доста по-добре. С понижаване на режима на игра (разделителна способност и визуални ефекти) и събирането на текстурите в графичната памет, положението се подобрява за комбинацията с 1 GB RAM.

При тестовете с 256 MB и особено с 512 MB памет върху графичните карти (всички по-нови 3D ускорители) разликата между 1 GB и 2 GB оперативна памет почти не се забелязва – в повечето тестове резултатите са идентични. Поради големия обем от памет върху платките нуждата от текстуриране в системната памет отпада и се оказва, че няма значение с колко RAM е машината ви.

Поне за момента, ако притежавате добър 3D ускорител, който има достатъчно собствена памет за текстурите, нуждата от 2 GB RAM не е налице. Ще можете да си играете без никакви проблеми дори на нови игри като Oblivion и 2 GB RAM няма да са ви необходими. Друг е въпросът обаче дали използвате машината си само за игри и дали искате да посрещнете Windows Vista “само” с 1 GB RAM – защото това вече е една друга история.