Въшките

(Linognathus setosus Olfers)

Етиология
Причинител е видът Linognathus setosus Olfers, 1816.Дължината на тялото е от 1,5 до 2,5 мм. Дължината и ширината на тялото са еднакви. Коремчето е съставено от 8 членчета и е най-широката част на тялото.Нямат очи.Женските снасят от 50 до 300 яйца (гниди) с размери от 0,5 до 1 мм.От яйцата впоследствие се излюпват ларви, които след 3 линеения преминават в полово зрели въшки.Цялото развитие протича за 2-3 седмици.

Епизоотология
Заразяването се осъществява чрез пряк контакт или чрез инвентар или постеля във фермите за кучета.През зимата се увеличава екстензивността на заболяването.

Патогенеза
Въшките са хематофаги.В процеса на кръвосмучене въшките отделят слюнка, която оказва силно токсично действие и предизвиква възпаление, придружено със изразени болка и сърбеж.При по масирана инвазия кожата се възпалява и космите опадват на засегнатите участъци.Развива се анемия, която води до отслабване на животните, а младите изостават в развитието си. Въшките могат да послужат като преносители на някои заразни и протозойни заболявания.

Признаци
болестта започва обикновено от местата с дълги косми - по главата, около очите, по врата, по гърдите, около ушите
животните стават неспокойни, чешат се в околни предмети или с лапи на достъпните места, хапят се, при което предизвикват допълнителни екскориации и разранявания на кожата
космите окапват
на оголените места кожата е зачервена, възпалена, с множество точковидни кръвоизливи
животните отслабват и имат неугледен вид

Диагноза
Поставя се сравнително лесно, тъй като могат да се забележат движещи се въшки или техни гниди. В диференциално отношение трябва да се има предвид крастата, при която има наличие на кафеникави крусти.

Лекуване
Използват се различни инсектицидни препарати под формата на разтвори, емулсии, прахове. Поради устойчивостта на гнидите се налага повторно третиране след 7-10 дни. За поставяне на диагноза и назначаване на лечение се обърнете навреме към вашия ветеринарен лекар.

---

Източник: bgvet dot org

Смъртоносни вируси и заболявания, инфекции, паразити, ваксини

Ваксинации
Всички кучета,дори и тези,които живеят само при домашни условия,трябва да се ваксинират.Някои вируси се разпространяват по въздуха или могат да влязат в дома ви посредством дрехите или обувките.Поради тази причина се препоръчва серия от ваксинации,които предпазват Вашето куче от редица опасни за здравето му вирусни заболявания.Ваксината бяс,която се слага на 3-месечна възраст,е жизнено необходима и е изисквана от закона.

Бяс
Смъртоносно за животните и човека заболяване,поради което е под много стриктен контрол.Заболяването е опасно за кучета от всяка възраст,като най-голям е риска за малките кученца. Лечението не води до пълно възстановяване и води до тежки последствия във функцията на централната нервна система.Ваксинирането против бяс е задължително за всички кучета.

Гана
Ганата е опасно и изключително заразно заболяване,коетое опасно най-много за малките кученца.Симптомите включват треска,повръщане,диария,загуба на апетит и др. Лечението в повечето случаи е неефективно и води до смърт на животното.Кучетата,които успеят да се възстановят,страдат от проблеми на нервната система.

Инфекциозен хепатит
Вирусно заболяване,което подобно на беса,е силно заразно и често води до фатален край.Този вирус е опасен за кучета от всички възрасти.Симптомите са:треска,загуба на апетит,повръщане,диария и остра стомашна болка.При по-тежките случаи настъпва смърт от 24 до 36 часа.Кучетата,излекувани от тази болест,може да развият тежки чернодробни и бъбречни проблеми и могат да бъдат преносители на заболяването за известен период от време(няколко месеца),заразявайки и други кучета.

Парвовирус
Този вирус засяга кучета от всички възрасти,но най-голям риск съществува при малките и при по-възрастните кучета.Вирусът поразява червата,предизвиквайки кървава диария,неконтролирано повръщане и остри стомашни болки.Броят на смъртните случаи е висок поради голямата степен на дехидратация,предизвикана от непрекъснатата диария и повръщане.Директният контакт с болно куче не е единствения начин за заразяване.Този вирус е изключително устоичив и е необходима дезинфекция,която да предпази от заразата на други кучета.

Параинфлуенца
Характеризира се с продължителна кашлица(няколко седмици).Възможно последствие(като намеса на вторична инфекция)е пневмонията.

Лептоспироза
Лептоспирозата е опасно заболяване и може да има фатален изход.Разпространява се чрез урината на плъхове и кучетата се заразяват при контакт със заразена вода или храна,или чрез ухапване от гризач. Лептоспирозата е заболяване,опасно и за хората.То протича с грипоподобни симптоми.

Обезпаразитяване
Прегледите за паразити трябва да започнат да се правят от ранна възраст и на кратки интервали,тъй като майките могат да предадат паразити на малките котенца.Паразитите живеят върху или в организма на животното. Вътрешните паразити обикновено живеят в храносмилателната система на кучето и се разпознават чрез изпражненията му.Външните паразити живеят върху тялото на кучето.Ако не се открият и не се отстранят,паразитите могат да доведат до сериозни заболявания. Както при повечето здравословни проблеми,така и при паразитите,превенцията е лесна,не толкова скъпа и неприятна,отколкото при лечението.

Тения
Тенията е един от най-често срещаните паразити при кучето.Кучетата могат да се заразят с тения,когато изядат някой гризач или пък бъдат ухапани от бълха,преносител на незряла тения.Поради тази причина от изключително значение е регулярното обезпаразитяване.

Нематоди
Майката,макар и очистена от глисти,може да предаде нематодите чрез млякото на своите кученца.Тези чревни паразити могат да доведат до загуба на тегло,слабост,диария или слуз в изпражненията.

Бълхи
Кучето може да се зарази с бълхи от друго куче или от околната среда.Дори и да няма контакт с външната среда,бълхите могат да бъдат пренесени в дома,а оттам и върху кучето. Ухапванията от бълхи могат да предизвикат сериозни проблеми(алергичен дерматит,който се проявява в леки до остри поражения по кожата и козината на кучето).Редовното преглеждане и обезпаразитяване предпазват както животното,така и дома от тези паразити.

---

Виж съвети от ветеринарната медицина

Заразни заболявания при кучето

Инфектно-контагиозните болести при кучето имат изключително важно значение за здравеопазването на хората и на останалите видове домашни и диви животни. По своята същност причинителите на тези болести са вируси, бактерии, рикетсии, микоплазми и микроскопични гъбички.Едни от тях са облигатнопатогенни, други - условнопатогенни, а трети - сапрофити.От клинична гледна точка, с оглед на улесняване на тяхната диагностика и във връзка с правилната насока на профилактиката, инфекциозните болести при кучето се разделят на следните три групи:

1.Инфекциозни болести, засягащи само кучето:

Гана (Febris catarrhalis infectiosa canum)

Парвовироза (Gastroenteritis parvovirosa canum)

Инфекциозен хепатит (Hepatitis Infectiosa canum)

Моноцитарна рикетсиоза

Висцерални микози (systemic mycoses)

Еперитрозооноза и др.

2.Инфекциозни болести, засягащи кучето и човека:

Бяс (Rabies, Lyssa)

Бруцелоза (Brucellosis)

Лептоспироза (Leptospirosis canum)

Трихофития (Herpes tonsurans canum)

Туберкулоза (Tuberculosis)

Ерлихиоза (Ehrlichiosis)

Йерсиниоза (Yersiniosis)

Псевдотуберкулоза (Pseudotuberculosis)

Тетанус (Tetanus)

Лаймска болест (Lyme borreliosis)

Кокцидиоидомикоза - Пустинна болест (Coccidioidomycosis)

Споротрихоза и др.


3.Инфекциозни болести, засягащи кучето и други животински видове:

Ауески (Morbus Aujesky)

Листериоза (Listeriosis)

Салмонелоза (Salmonellosis)

Туларемия (Tularaemia)

Актиномикоза

Некробацилоза (Necrobacillosis) и др.

Грижи за кучето! Грижи за зъбите на кучето!

За поддържане на зъбите и венците в нормално здраво състояние през целия живот, домашните животни както и хората се нуждаят от грижа за устната хигиена. Изследванията показват, че приблизително в двегодишна възраст около 80% от кучетата и 70% от котките имат признаци на дентални заболявания. Заболяванията на устната кухина често започват с образуване на зъбна плака, която постепенно обхваща целите зъби и формира зъбен камък. Плаката и камъните водят до развитието на гингивит, възпаление и заболявания на венците. В крайна сметка това завършва с периодонтални заболявания и загуба на зъбите. Инфекциите, възникващи в резултат на заболяванията на венците и зъбите, са причина за лошият дъх от устата на животните. Бактериите, развиващи се в устната кухина могат да се разпространят чрез кръвта из целия организъм и да засегнат такива важни органи като сърцето, черния дроб и бъбреците.

Фактори, определящи развитието на зъбни заболявания:

Порода - при миниатюрните породи кучета, поради плътно подредените заби и по-често срещаните аномалии в тяхното разположение, риска от периодонтални заболявания е повишен. Някои породи котки (напр. Сиамска и Персийска) също са предразположени към заболявания на устната кухина.

Хранене - даването изключително на меки храни, води до бързо натрупване на плака.
Възраст - рискът от заболявания на зъбите и венците нараства пропорционално с напредването на възрастта. Най-добрият начин да се установи има ли вашият домашен любимец заболяване на устната кухина е прегледа при ветеринарен лекар. По състоянието на зъбите той ще определи необходимо ли е хирургично почистване. След като зъбния камък бъде почистен е необходимо редовно поддържане на на устната хигиена. Ветеринарният лекар наблюдаващ вашето животно ще назначи профилактично хранене и средства за ежедневно почистване на зъбите-специални четка и паста за животни, както и течности за промиване на устната кухина.

Винаги следете за състоянието на устната кухина на вашия домашен любимец. Има ред признаци, които насочват към заболяване:

Неприятен дъх от устата.

Образуване на жълто-кафяв налеп.

Почервеняване и кръвотечение от венците.

Болезнена реакция при дъвчене.

Изменение в начина по който животното дъвче храната.

Обилно слюнотечение.

Подтиснато състояние.

Разклащане и загуба на зъби.

Важно е да се запомни! Даже ако вашето животно няма нито един от тези признаци, не забравяйте редовното посещение при ветеринарен лекар. Особено внимание да се обръща на по-възрастните животни.