Keywords: Кучета Родословие, Кучета, Куче Породи, Куче Родословно свидетелство, Куче Документи, Московска Стражевая куче, Куче Shih Tzu, Куче Шар Пей, Куче Чао-Чао, Куче Чихуа-хуа, Куче Аржентинец, Куче Френски булдог, Куче Азиатец, Сибирска Лайка куче, Немска овчарка порода куче, Куче Кавказец, Куче порода Българско овчарско
Всяко доказано чистопородно куче притежава няколко основни документа. Те го съпътстват през целия му живот и са необходима предпоставка за използването му като разплодник.
I. Родословно свидетелство
Това е основният абсолютно задължителен документ за всяко куче. Бланките са с различна форма и начин на подреждане на текста. Най-пълна и точна информация съдържат родословните свидетелства, съставени от четири страници.
Първата страница е титулна и съдържа информация за кучето. Всички надписи са без съкращения. Допуска се изключение за някои общоприети символи и означения. В най-горната част е "главата" на родословното свидетелство. Съставена е от емблема на организацията, надпис, че този документ е родословно свидетелство, инициали на Международната федерация по кинология и инициали на клуба, който представя породата. Под "главата" следва основното описание на кучето, което съдържа:
1. Име . Изписва се цялото име, придружено от названието на развъдника, в който е "произведено" кучето.
2. Пол . Отразява се с думи от какъв пол е кучето.
3. Космена покривка . Обяснява се видът и структурата на космената покривка - късокосместо куче, дългокосместо куче и т. н.
Съществените моменти около родословното свидетелство
Документът за родословие доказва,че:
1. Кучето, на което се издава, е родено от посочените в родословието майка и баща и, съответно, на свой ред те са от посочените в по-задните "колена" майки и бащи, т.е. родословието е ДОКУМЕНТ ЗА ПРОИЗХОДА на дадено куче
2. Кучето, на което се издава, е произведено... (добре де, терминология...) родило се е в съгласие с всички правила за съответната порода; връзката е била разрешена от клуба на дадената порода в дадената страна и организацията-издател гарантира с подпис и печат, че родословието е оригинално, валидно и редовно.
Родословното свидетелство е документ, който не доказва, че:
1. Кучето, на което се издава, е бъдещ шампион; родословие получават всички кучета, родени в кучило, което е "създадено" в съгласие с клубните правила - дори ако тези кучета са с ниско качество или имат някакви дефекти и недостатъци; после, за да създадат те самите потомство, трябва да изпълнят съответните клубни/породни правила и ако не ги изпълняват, нямат право на потомство.
Какво представлява свидетелството:
Това е документ (оригинал!), в който са вписани името, полът, цветът, клубният и татуировъчният номер на едно куче, името и евентуално адреса на човека, който е собственик на майката; имената, номерата и титлите на родителите и предците до 3, 4 или 5 поколения назад, зависи от държавата която издава документа. На това родословие освен посочените неща, има също така печат и подпис на федерацията, която гарантира за издаването му.
Всяка държава има отделна, собствена бланка за родословие на куче; в някои страни (България например) клубовете по породи имат право да издават родословия на собствени модели бланки. Така или иначе, родословието е попълнено ясно и подробно на машина или компютър и никога - на ръка. При износ от дадената дъжава, кучето трябва да получи експортно родословие (има няколко държави, които не издават такива) и след като кучето пристигне в новата си родина, това експортно родословие се заверява в местната федерация и получава местен номер.
Издаване на родословно свидетелство в България:
За да получи едно родено в България кученце родословие, собственикът на майката трябва да бъде член на клуб за породата или киноложко дружество, ако породата си няма клуб. Майката - и съответно бащата - трябва да изпълняват условията за допускане до развъжане, посочени в правилника за развъдна дейност на този клуб/дружество; и, естествено, клубът/дружеството трябва да е разрешил на тези майка и татко да участват в развъждане. С други думи: и майката, и бащата са одобрени за получаване на потомство. Ако това е изпълнено, собственикът на женското куче уведомява клуба/дружеството, че е избрал съответния мъжки за бъдещ татко и... Ами, зависи от правилата, въведени в клуба, но като цяло се попълват два важни документа: АКТ ЗА ВРЪЗКА или документ със сходен смисъл, доказващ, че на еди коя си дата еди кои си мъжко и женско кучета са осъществили връзка; ДОГОВОР ЗА ПОКРИВАНЕ или документ със сходен смисъл, доказващ, че собствениците на двете кучета са уговорили точно заплащането на тази осъществила се връзка (било то пари при връзката или кученце в последствие). Тези два документа се предоставят в клуба/дружеството - веднага или пък, ако такива са правилата на клуба, при регистрирането на кучилото.
Когато малките се родят, собственика на женското куче уведомява за събитието клуба и, естествено, собственика на мъжкото куче. Съобщава броя, пола, цвета на родените малки (включително и мъртвородени, ако е имало такива).
Когато кученцата навършат съответна възраст (различна за различните клубове), оторизирано за това лице прави оглед на кучило, регистрира малките по пол, цвят и име!!!! и въз основа на това те получават клубни и татуировъчни номера.
Собственикът на майката на малките кученца задължително ги татуира (или поставя микрочип!!!) и предава в клуба документ, указващ какви са номерата на кученцата (татуировка или микрочип, с подпис на лицето, слагало татуировките или чиповете). Плаща си родословията за ВСИЧКИТЕ кученца и на базата на регистрацията, направена след огледа, клубът попълва родословните документи на кученцата, след което те отиват за регистрация в Племенната книга на БРФК. Вече с номер от ПК на БРФК, печат и подпис на завеждащия въпросната ПК, родословията отиват при собственика на женското куче и той връчва родословията на новите собственици на кученцата.
Когато купувате куче с родословие вие трябва да получите:
1. Оригинално (не ксерокопие!) родословно свидетелство с всичките описани по-горе неща в него, с номер от ПК на БРФК и подпис и печат.
Ако свидетелствата още не са били издадени, продавача на кучето трябва да ви даде гаранция за това, че документ ще има: телефон на клуба, където да проверите, че даденото куче е регистрирано, и има право на родословие, ще си има родословие, когато (еди какво си). Родословни свидетелства се "бавят" по няколко причини - кученцата трябва да са на най-малкото 49 дни, преди БРФК да впише родословието в ПК; собственикът на женското куче - т.н. развъдчик - трябва да има регистрирано във FCI запазено име, без което родословията не се регистрират в БРФК... и, разбира се, самият процес на издаване на родословие отнема време.
2. Куче, което има татуировка или микрочип (лепенка с номера на микрочипа се поставя на родословието и във ветеринарния паспорт на кучето!)
Т.е. преди да купите едно куче, проверете дали клубът ще му даде родословие. Много са мошениците, които продават "уж-родословни" кучета и после новите собственици остават излъгани и без документи. Това не омаловажава самото куче и любовта към него, просто оставя неприятен вкус в устата на собствениците му.
Освен това трябва да знаете, че ако едно кученце не е регистрирано в клуба/дружеството, то няма как да получи родословие в последствие, независимо дали мама и татко каквито са ви ги казали, имат или нямат родословия. Клубът не носи отговорност за връзки, които са станали извън клуба; за кученца, родени извън клуба... и при това положение НЯМА ПРАВО да гарантира с издаването на родословен документ, че дадено кученце произхожда от конкретни родители.
Родословни свидетелства от чужбина:
За чуждестранните родословни документи важи същото, както и за българските - трябва да има всички посочени най-горе данни, подпис и печат, да са оригинал, а не копия.
Най-често кучета с чуждестранно родословие се купуват от зоомагазините у нас и много често повечето такива животни се продават с фалшификати, за нещастие. Някои при това са много убедителни на външен вид. Най-лесният начин да се уверите, че предлаганото ви РОДОСЛОВИЕ е истинско е да вземете координатите на федерацията на страната, от която е родословието, от сайта на FCI - www.fci.be и да се свържете с тази федерация, която да ви потвърди, че номерът на това родословие фигурира при тях в племенната книга и към този номер върви същото име на куче (е, федерацията може и да не иска да контактува с вас, но това е друг въпрос). С други думи: в магазина записвате държавата, номера на родословието и името на кучето, и казвате на продавачите, че без проверка на родословието няма да вземете кучето и ако не ви изритат от магазина, родословието може и да е истинско. Но, като цяло,не си купувайте кучета от зоомагазини, борси и прочие - дори ако не ви излъжат за родословието, много вероятно е кученцето да е живяло в ужасни условия, да е болно/заразено, психиката му да е пострадала и други подобни, освен това слагате сума пари в джоба на търговец, който цели само бърза печалба, вместо да ги дадете на развъдчика-човек който създава и отглежда животните с обич и грижи. Надценките при зоомагазините са изумителни, често над 50% и още по-често - над 100%. Помислити правилно преди да предприемете стъпка по закупуване на куче.
А иначе, ПРАВОТО да провери официално легитимността на дадено родословие има клубът/дружеството, който за целта се обръща към БРФК и оттам до федерацията-издател се изпраща писмо, на което федерацията-издател е длъжна да отговори положително или отрицателно и така информацията се връща обратно при вас. Някои клубове контактуват директно с други клубове за същата порода в определени държави и могат да извършат неофициална проверка и през клуба в дадената държава (което става по-бързо).
Ако едно родословие е истинско, остава въпросът дали кучето, което в зоомагазина са ви продали с него, е това, на което е издадено родословието. По всички държави (вече включително Унгария и Сърбия) кучетата или се татуират, или им се поставя микрочип, така че ако такова нещо няма, най-вероятно родословието не е на това същото куче. Често се случва внесени с документи животни да умрат и тогава хартийката се "прилага" към друго, живо и здраво животинче, освен това всички околни държави - Унгария, Сърбия, Македония, Румъния, Словения, Чехия и т.н. издават експортни родословия; ако ви предлагат в зоомагазин куче с неекспортно родословие (т.е. на документа никъде не пише, че е EXPORT), пазарете се за отстъпка в цената или не взимайте кучето изобщо.
Ако пък си купувате куче от развъдник в чужбина, то този развъдник носи отговорност да ви предостави кучето в комплект с неговото си, оригинално родословие :))) Има два проблема - в някои държави (Испания, Франция и т.н.) родословни документи се издават много късно, когато кучето стане на 8-9 месеца, че и по-голямо; докато пристигне родословието тук у нас кучето не може да се извежда на изложби (БРФК изисква наличието на документ!) Вторият проблем, е че в някои държави има алтернативни организации (примерно Русия, Украйна и др.) и родословието оттам може да бъде от федерация, която не е член на FCI и то не се признава в държава, членка на FCI. Това дали родословието е от "легитимна" федерация можете да проверите като попитате в клуба или БРФК.
Имайте в предвид, че:
Доказаното родословие не прави кучето повече куче!!! Родословието не означава повече обич, по-малко грижи, по-малка отговорност! Като живо същество куче шампион не може да бъде нищо повече от кучетата, които срещаме ежедневно по улиците - ако сложим на една везна животите им, то тя ще се изравни! Родословието НЕ Е снобария! Родословието е документ за самоличност и доказателство, че Вие притежавате куче от породата Лабрадор Ретривър, Чихуа-хуа, Shih Tzu, Белгийска овчарка, Малиноа или Тервюрен или каквато и да е там порода куче. Всички кучета без родословия са много близки, носещи породни белези и подобни на Лабрадор Ретривъра кучета.
Като плюс, родословието дава възможност за изява по изложби и състезания, дава възможност за развъждане на вашето куче. Родословието може да Ви даде и нещо много ценно - в някои клубове (като в БНКЛР) изискванията за издаването на родословия на малките са, да имат родителите определени тестове и изследвания за наследствени заболявания. Купувайки клубно куче, на Вас е гарантирано от развъдчика, че е направил всичко възможно, за да се предотвратят евентуални проблеми за вбъдеще. Разбира се, всички знаем, че генетиката е неточна наука и винаги може да ни изненада. Случи ли се това, нашите развъдчици поемат отговорността!
4. Основна окраска и характерни белези . Например - "чернокафява окраска, маска на муцуната".
5. Допълнителни белези . В тази графа се отразява наличието на особени белези, които са специфични единствено за кучето, притежател на родословното свидетелство.
6. Дата и година на раждане . Отразяват се денят, месецът и годината на раждане на кучето.
7. Татуировъчен номер . Вписва се номерът, татуиран в дясното ухо на кучето. Когато кученцата навършат 50 дни, но не по-късно от двумесечна възраст, докато са още в развъдника, се татуират от оторизирано лице по специална схема (номерация). Списъкът на всички кученца с номерата се изпраща в службата за контрол на племенната дейност. При изготвяне на родословните свидетелства, тези номера се вписват.
8. Име на развъдчика .
9. Адрес на развъдчика .
10. Инбридинг . Изброяват се имената на кучетата, които фигурират в родословието и са в някаква степен на близко родство. Степените на родство се отразяват по схемата на Шапоруж. При особено ценни екземпляри се вписва инбридингът и в поясите, които не са включени в родословното свидетелство.
11. Братя и сестри . По азбучен ред се изброяват всички братя и сестри на кучето. Срещу имената им със съответните инициали се отразяват някои от характерните белези на всеки родственик.
12. Обяснение за броя на приплодите . Отразява се колко мъжки и колко женски кученца са родени и колко от тях са отпаднали (умрели или отстранени).
13. Разяснително каре . В него е поместена информация, че родословното свидетелство е основен документ за всяко куче. Този документ има юридическа стойност. Забраняват се всякакви вписвания, добавки или корекции, направени извън службата за племенна дейност. Допуска се изключение само за подписа на развъдчика, за подписа на ветеринарния лекар, извършил преглед за тазобедрена дисплазия и за вписване на ръка промяната на собствениците на кучето, за което има отделено място на 4-та страница. Родословното свидетелство съпътства кучето и се съхранява от неговия собственик.
14. Подпис на развъдчика . След като Службата за контрол на племенната дейност изготви педигретата за всички родени в даден развъдник кученца, тя ги изпраща с препоръчана поща на развъдчика. Той собственоръчно се подписва на всяко от тях и ги предоставя на хората, купили кученцата.
15. Данни от Племенната книга . Отразява се номерът, под който кучето е вписано в Племенната книга, датата, на която е извършено това вписване и подпис на лицето, упълномощено да контролира издаването на родословни свидетелства.
На цялата площ на втора и трета страница е разположена родословната таблица. Тя представлява правоъгълник, който е разделен вертикално на четири колони (пояса). Това са четирите родословни пояса, в които се вписват родителите на кучето, дядовците и бабите, прадядовците и прабабите и т. н. Родословната таблица е разделена по дължина на две равни части. Горната е за бащата, неговите родители и прародители. Долната е за майката, за нейните родители и прародители.
В първи родословен пояс както за бащата, така и за майката се отразява следната информация:
1. Име . Вписва се името и развъдника, от който произлиза родителят.
2. Номер в Племенната книга .
3. Завоювани степени . Отразяват се със съответните инициали степените, които кучето е завоювало при участие в изпитания за проверка на "работните" качества.
4. Знак за племенна годност . Със специален символ или съкратено изписване се отразява степента, която кучето е придобило при явяването си за завоюване правото да се използува като разплодник.
5. Знак за тазобедрена дисплазия . Той е показател, че кучето не страда от степен на тазобедрена дисплазия, която да не му позволява да се използва като разплодник.
6. Оценка на екстериора . Със съответна буква (или комбинация от букви) се отбелязва най-високата завоювана оценка при проверка на екстериора, преди кучето да участва като разплодник. Например на немски език при оценка "много добър" не се изписва Sher Gut, а само SG. На английски език същата оценка не се изписва Very Good, а само VG и т. н.
7. Кратко описание . В стегната схематична форма се отразява характеристиката на кучето, която му е направена по време на прегледа за определяне на племенната годност.
8. Братя и сестри . Изброяват се всички братя и сестри на кучето. Срещу всяко име със специални символи се отразяват характерните породни белези.
Във втория родословен пояс редът на описание се запазва в почти същия вид.
В трети и четвърти родословен пояс данните са съкратени. Това, което задължително се отразява е името на кучето, номер в племенната книга, завоювана степен от изпитания, най-висока оценка при проверка на екстериора, знак за племенна годност.
В края на родословната таблица (и извън нея) са отразени основните символи и знаци, които се използват в родословното свидетелство и значението на всеки от тях.
В долния ъгъл е оставено каре, в което се вписва състоянието на тазобедрените стави, степента на дисплазия (ако е установена такава) и подпис на лекаря, който е извършил прегледа.
На четвърта страница в най-горната част е оставено празно място, в което се вписват забележки от службата за контрол на племенната годност.
Следва каре, в което се отразява промяната на собственост. Всеки, който придобие кучето, на което е педигрето, вписва датата на покупка, своя адрес и се подписва.
Родословното свидетелство завършва с адреса на организацията, която го е издала.
II. Свидетелство за съешаване (Акт за връзката)
Това е документ, който се подготвя в три еднакви екземпляра. Чрез него собствениците на мъжко и женско разплодни кучета удостоверяват, че на посочената дата е извършено съешаване. Изписват се:
1. Трите имена и адреса на притежателя на женското куче.
2. Същите данни за притежателя на мъжкото куче.
3. Деклариране, че на конкретния ден, месец и година е осъществено съешаване между кучетата.
4. Име на женското куче заедно с името на развъдника, от който произлиза, родословен номер в Племенната книга, татуировъчен номер от дясното ухо.
5. Същите данни за мъжкото куче.
6. Графа за отразяване датата на повторното (контролното) съешаване.
7. Обяснение, че удостоверението е изготвено в 3 екземпляра: един за собственика на женското куче, един за собственика на мъжкото куче и един за службата за контрол на племенната годност.
8. Дата. Отразява се датата, на която е изготвено удостоверението. Тази дата трябва да съвпада с датата на повторното съешаване между кучетата.
9. Подписи. Следват подписите на собственика на женското куче и на собственика на мъжкото куче.
III. Свидетелство за раждане
Този документ се подготвя в два еднакви екземпляра. Издава се от собственика на женското куче и съдържа следната информация:
1. Трите имена и адреса на притежателя на кучката.
2. Гарантиране, че кучката (вписва се името, развъдника, родословния номер в Племенната книга, татуировъчния номер в дясното ухо) е заплодена на конкретната дата (вписва се денят, месецът и годината) и след бременност (посочва се колко дни) се е окучила (написва се датата, на която е станало раждането).
3. Таблица, в която се отразява колко броя мъжки и колко броя женски кученца са се окучили, колко от тях са родени живи и колко мъртви, колко (поотделно мъжки и женски) са доживели до 56 дневна възраст и са татуирани.
4. Обяснение с коя буква от азбуката започват имената на кученцата. Спазва се редът буквата да съответства на последователността на кучилото, произведено в развъдника.
5. Таблица, в която се отразяват последователно имената на кученцата, техният пол и номера, с който са татуирани в дясното ухо. При вписването се записват първо мъжките кученца, като се започва от най-ниския татуиран номер.
6. Обяснение, че удостоверението е изготвено в два екземпляра: един за развъдчика и един за службата за контрол на племенната дейност.
7. Дата. Отразява се датата, на която е изготвено удостоверението.
8. Подписи. Удостоверението се подписва от развъдчика. Когато то се получи в службата за контрол на племенната дейност, се заверява от лице, упълномощено да изготвя родословни свидетелства.
IV. Свидетелство за племенна годност
Всяко куче, което е записано в Племенната книга, може да се яви на изпит за определяне племенната му годност. Само тези кучета, които са получили удостоверение за успешна защита на изпита, могат да участват в размножителния процес (да бъдат използвани като разплодници). Необходимо условие за допускане до изпит е кучето да е навършило 2 години, да има удостоверение за липса на тазобедрена дисплазия или, че същата е в допустима степен. На изложба по екстериор кучето трябва да не е получавало оценка по-ниска от "Добър". Необходимо е да е участвало в изпитания за проверка на "работните" качества и да има завоювана някоя от изискваните проверки.
Свидетелството за племенна годност е в две форми - подробна и съкратена . Съкратената форма е съставена от четири раздела .
В първия раздел се отразяват данните за кучето: име на развъдника, номер в Племенната книга, татуировъчен номер, дата на раждане, номер на удостоверението за тазобедрена дисплазия.
Във втория раздел са поместени данните за родителите на кучето, за неговите баби и дядовци, степените на родство по Шапоруж, име и адрес на развъдчика, име и адрес на собственика.
Третият раздел съдържа данните от установените резултати при преценката на кучето. Съставен е от 6 подраздела, в които възможно най-подробно, запазвайки схематичната форма на отразяване, е направено описание на кучето, размери, конституция, екстериор, поведение и характер, реакция към шумов дразнител (изстрели), борбеност, твърдост и др.
В четвъртия раздел са вписани: трите имена на експерта, който е извършил преценката, изпитанието и степента, която кучето е защитило, мястото (селището), където е проведена преценката и датата на провеждане.
Други документи, съпровождащи кучето са ветеринарномедицинския паспорт с всички приложени ваксини, дневникът за участие в изпитания, татуировъчна карта за приплодите и т. н. Те нямат пряка връзка към селекцията, поради което не са включени в разясненото до тук. Моля имайте предвид, че това цялото разяснение отговаря на истината, но не цитира някакъв закон или устав. Предоставената имформация има за цел да подпомогне неосведомените и желаещите да закупят куче от чистокръвно/родословно потекло. За повече информация се обърнете към вашия ветеринарен лекар.
Документи и свидетелства на кучето! Родословие! Чистокръвност!
Етикети: документи, Куче, породи, Развъдници, родословие, свидетелства, сертификати, чистокръвност
Кинология и класификация на породите кучета
Keywords: Породи кучета, Ловно куче, Домашно куче, Полицейско куче, Булдог куче, Декоративно куче, Дакел куче, Египетски кучета, Епирски кучета, Мелитски кучета, Молоси кучета, Молосо-лаконски кръстоски куче, Служебно куче, Жорже, Жълто Сапсаре, Магаби, Джак Хаунд, Контеса, Йорктесе, Грей Пин, Пекапо, Кабака, Лаоски шпиц
Официално първата класификация на породите кучета е направена в "The Book of St. Albans", публикувана през 1486 г. в Англия.
Близо 100 год. по-късно опит за класифициране на кучетата правят Кайус (J. Caius) през 1570 г. и Флеминг (A. Fleming) през 1578 г.
В класификацията си от 1866 г. Фитцингер (L. Fitzinger) разделя кучетата в седем групи, които ще намерите тук на тези страници.
Една година по-късно Гайот (E. Gayot, 1867) разделя кучетата в пет групи.През 1932 г. П. Бичев класифицира породите в седем класа.
През 1936 г. Н. Смирнов предлага класификация, базираща се на антомичните особености на породите. Тук ще се опитаме да ви разясним в общ план различните виждания как и в какви групи отделни кинолози и киноложки организации разделят породите кучета.
Кинология и класификация на кучешките породи
Кинолозите занимаващи се с проблема около формирането на породи и използването на кучетата, постоянно преразглеждат въпроса колко на брой са консолидираните породи. Някои се уповават на информацията от големите международни организации - колко породи признава всяка една от тях. Други, верни на духа на учения и изследователя, търсят, описват и систематизират кучетата с характерни екстериорни белези и ползователни качества. И макар че тези кучета да не фигурират в официалните класификации, тяхната дълга история, дълбоко вкореняване в бита на хората и вековното им служене с определена цел дава право да ги определим най-малко като породни групи. Тъй като от развъдна гледна точка терминът "породна група" в този случай не е правилен, специалистите класифицират тези породи като примитивни или преходни. В резултат на дългогодишните изследвания и систематизиране на породите, някой от кинолозите твърдят, че са установили над 800 самостоятелно обособени породи. За голяма част от тях официалното признаване, стандартизация и регистриране все още остават неизяснени за кинологията. При обработка на множеството литературни източници и запознаването с различни класификации, попаднахме на списък, в който са изброени 1370 породи кучета. Ние не можем да гарантираме достоверността на този списък, тъй като голяма част от тези породи (или най-малко, названията, с които са представени) за нас са непознати. Така например никъде не сме срещали информация за породите Жорже, Жълто Сапсаре, Магаби, Джак Хаунд, Контеса, Йорктесе, Грей Пин, Пекапо, Кабака, Лаоски шпиц и т.н.
Кучетата се поставят постоянно в множество класификации въз основа на различни принципи: външен вид, произход, работни качества и др. Въпреки това и до днес не съществува единно групиране, удовлетворярващо всички изисквания. За това положение съществуват редица обективни причини:
- липса на научно доказана теория за произхода на кучето като биологически вид и на отделните породи и породни групи;
- постоянното преселение на народите в исторически план, почти винаги свързано с унищожаване на едни и поява на други кучета, което затруднява проследяването на генеалогичните връзки между породите;
- големият брой изчезнали и съществуващи породи и изключителното им екстериорно разнообразие;
- широкото и разностранно използване на кучето от човека, довело до създаване на множество специализирани и универсални породи и т. н.
Аристотел (384-332 г. пр. Хр.) класифицира кучетата в 5 породи, изхождайки от произхода и териториалната им принадлежност. Това са:
- Египетски кучета, Епирски кучета, Мелитски кучета, Молоси, Молосо-лаконски кръстоски
През Римската империя, освен описаните от Аристотел, са познати и следните породи:
- Албанска, Африканска, Иберийска, Келтска, Критска, Метагонийска, Сармандска, Сирийска, Солентинска, Финикийска
Всички са класифицирани единствено според произхода без да се уточнява ползователното им направление, създател или година на създаване. Твърденията по тези теми са много и различните кинолози и организации стоят зад много разновидни твърдения и собствени проучвания.
Първата официална класификация на породите кучета е направена в "The Book of St. Albans", публикувана през 1486 г. в Англия.
По-късно опит за класифициране на кучетата правят Кайус (J. Caius) през 1570 г. и Флеминг (A. Fleming) през 1578 г.
В класификацията си от 1866 г. Фитцингер (L. Fitzinger) разделя кучетата в седем групи: 1. Дворни; 2. Копринено-космести; 3. Пудели; 4. Дакели; 5. Ловни; 6. Догове; 7. Хрътки.
Една година след него Гайот (E. Gayot, 1867) разделя кучетата в пет групи: 1. Полезни; 2. Ловни гончета; 3. Ловни, правещи стойка; 4. Левриери; 5. Луксозни. Във всяка група авторът включва различни породи, които освен че са кучета, нямат нищо общо помежду си както по произход, така и в ползователно направление.
През 1932 г. е публикувана класификацията на П. Бичев. Авторът разделя породите в седем класа: 1. За домашни нужди; 2. Хрътки; 3. Догове; 4. Булдоци; 5. Ловни; 6. Декоративни; 7. Полицейски. В тази класификация неточностите също са много. В класа "за домашни нужди" са поставени несъвместимите: ескимоско куче, сенбернар, австралийско динго. В класа "декоративни" фигурират типично ловните ягд- и фокстериер.
През 1936 г. Н. Смирнов предлага класификация, базираща се на антомичните особености на породите. През този период теорията за полифилетичния произход на кучето се ползва със сравнително голяма популярност и това се отразява на класификацията. В нея се предвиждат два основни типа, различията между които се разделят на две основни групи:
- първични, породни, зависещи от произхода и твърдо съхраняващи се;
- вторични, адаптивни или приспособителни, възникващи под влияние на приспособления към физикогеографските усовия и характера на произвежданата продукция.
Първи тип - вълкоподобен: основните му характеристики са: по-едър ръст; добре развити гребени на черепа и надочни дъги; мощни челюсти; големи, масивни зъби; мощна, сравнително къса шия; обикновено предната част на тялото е по-добре развита от задната. Типът се разделя на две групи:
- впрегатни - обединява породи, предназначени за пренасяне на товари чрез впрягане;
- зверови - съставена от породи за лов предимно на космат дивеч (от белка и самур до лос, мечка и дори тигър).
Втори тип - чакалоподобен: основните характеристики са: среден и малък размер; слабо развити гребени на черепа; добре изразен преход между лицевата и мозъчната част; малки и тънки зъби; доста дълга и тънка, без кожни гънки шия; добре прибран корем; рядкост е високата предница (не е желателна). Типът също е разделен на две групи:
- пастирски - обединява породи, предназначени да обслужват стадата от северни елени;
- за лов на дребни животни - съставена е от породи за лов на малки животни с ценни кожи и птици.
В резултат на по-нататъшни изследвания е установено, че повечето породи притежават белези от двата типа т. е. образуват някакъв промеждутъчен тип. Поради тази и други причини, описаната по-горе класификация не получава развитие и приложение.
Несъвършенства има и в класификациите на Международната федерация по кинология (МФК), на Американския кенел клуб и на Британския кенел клуб.
Според Международната федерация по кинология породите Староанглийско овчарско куче (Бобтейл), Пули, Пуми, Шетландска овчарка (Шелти) и Уелско корги са включени в групата "пастирски". Същите породи в Британския кенел клуб са в групата "работни".
В Американския кенел клуб една част от тях е в групата "пастирски", а друга - в групата "работни".
Английският булдог според Международната федерация по кинология е пазач. В класификацията на Американския кенел клуб е включен в групата "неспортни кучета".
Според Международната федерация по кинология Комондорът е пастирско куче. Британският кенел клуб го причислява в групата "работни кучета", а според експерименталната станция по овцевъдство в Дюбоис (USA) той е "куче-пазач".
При по-подробно анализиране на всички тези определения трудностите стават още по-големи, а класификациите - още по-неясни.
В Международната Федерация по Кинология (данни от 2000 г.) членуват 77 държави, разпределени по континенти както следва: Европа - 41, Азия - 12, Африка - 2, Южна Америка - 20, Австралия и Океания - 2. Членуващите държави са разделени в три основни групи:
- федеративно членство;
- асоциирано членство;
- партньорство.
Европа е представена от 23 федеративни члена, 9 асоциирани члена и 9 партньора.
Азия е представена от 6 федеративни члена и 6 асоциирани члена.
Африка е представена от 1 федеративен член и 1 асоцииран член.
Южна Америка е представена от 14 федеративни члена, 5 асоциирани члена и 1 партньор.
Австралия и Океания са представени от 2 асоциирани члена.
САЩ и Канада не членуват в Международната федерация по кинология.
С повече от 10 признати породи в МФК фигурират следните държави: Франция - 56, Великобритания - 55, Германия - 33, Белгия - 12, Испания - 11, Италия - 11, бивша Югославия - 11, Япония - 10.
По данни от 08. 01. 2001 г. официално признатите породи от Международната Федерация по Кинология са 345. Класификацията на МФК запазва предишното си разделяне на породите в 10 групи с частични изменения в отделните секции и има вида, който сме представили в наша монография (Атанасов, 1998).
Американският Кенел Клуб (1999 г.) разделя породите кучета в 7 групи и 1 смесен клас.
Първа група обхваща 24 породи кучета, ловуващи на пернат дивеч.
Втора група обхваща 22 породи гончета и хрътки.
Трета група обхваща 19 породи кучета за служебна работа.
Четвърта група обхваща 24 породи териери.
Пета група обхваща 18 породи кучета компаньони.
Шеста група обхваща 14 породи, наречени "неспортни".
Седма група обхваща 14 породи кучета, наречени "пастирски".
В класа, наречен "Смесен", са включени породите Австралийско келпи, Австралийско овчарско куче, Бордър коли, Хананско куче, Кавалер кинг Чарлз спаниел, Голямо швейцарско планинско овчарско куче, Шиба ину и Спиноне италиано.
Сами виждате колко различни виждания са прилагани и продължават да се прилагат за породизирането на тази голяма група животни, датираща от стотици години. Тази тема винаги е била обект на спорове и най-вероятно няма да бъде крайно решена съвсем скоро. В крайна сметка хубавото е, че все пак ние хората силно се интересуваме от нашия най-стар приятел и с уважение и респект се опитваме да запазим колкото е възможно интереса към тази група живи същества.
Виж списък на породите кучета
Етикети: видове, документи, Кинология, класификация, Породи Кучета, сертифициране
На път с кучето
На път с кола
Преди да вземете кучето на дълъг път, си задайте следните въпроси:
Ако отговорите с “да”, приучете животинката си за път в кола. Започнете с кратки возения всеки ден и постепенно увеличете дължината на пътуванията. Ако кучето не успее да се приспособи към кратките пътувания, отговорен гледач или кучкарник са добри варианти. Ако решите да настаните животното някъде, направете по-рано резервациите - особено през летните месеци и по време на големи празници.
Здраве и идентификация
Приготвяне на кучето