Видове диабет:
Захарен диабет - да го наречем тип 1 ( инсулинозависим ) - възниква в млада възраст и се съпровожда с намалена или напълно отсъстваща секреция на собствен инсулин. Единственият метод за лечение на диабет от този тип са пожизнените инжекции с инсулин. Без това лечение, болните умират от кетоацидоза.
Захарен диабет - да го наречем тип 2 (инсулинонезависим) - възниква в средна възраст. При него секрецията на собствен инсулин е съхранена, но е недостатъчна и носи неправилен характер. Въвеждането на екзогенен инсулин не е обезателна, по-скоро се набляга на правилно подбраната диета. Кетоацидоза се развива рядко.
Захарният диабет е синдром на хронична хипергликемия и е познат с недостатъчност на инсулин в организма. Съпровожда се с нарушения на въглехидратния, липидния и белтъчен обмен. Той може да протича и като усложнение на тежък панкреатит, хиперкортицизъм и акромегалия, а също и в резултат на действието на някои лекарства. Абсолютният или относителен дефицит на инсулин води до нарушено усвояване на глюкозата. Това, както и продължителната гликогенеза водят до развитието на хипергликемия. Излишната глюкоза се отделя с урината, заедно с голямо количество течности (осмотическа диуреза), довеждайки до обезводняване на организма, жажда и полидипсия (повишена консумация на вода). Гладуването на клетките води до мобилизация на мазнините като източник на енергия, което е свързано с бързо отслабване и повишаване концентрацията на свободни мастни киселини в кръвта. В резултат на това се активизира образуването на кетонови тела и настъпва мастна дистрофия на черния дроб. Засилената кетогенеза се съпровожда с метаболитна ацидоза.
Захарният диабет е разпространен при котките и кучетата приблизително с еднакакъв процент на вероятно заболяване. Породна предразположеност показват-пинчери, териери, пудели, дакели, в по-малка степен шнауцери и бигъли. По-често боледуват женските кучета и котараците. Предразполагащ фактор за развитие на диабет тип 2 е затлъстяването, докато диабет тип 1 носи по-скоро наследствен характер.
Диагностика на заболяването:
Ранните прояви са жажда, повишен апетит, отслабване, без видима причина, слабост. По-късни признаци са анорексия, повръщане, подтиснатост, вялост, сънливост, свързана с развитието на кетоацидозата, силен мирис на ацетон от устата.
Появяват се всички признаци на обезводняване. При клиничен преглед се установяват намаляване на мускулите около гръбнака, омазнена козина с пърхот (типично за котките), увеличен и болезнен черен дроб, хепатит (по-често при котките). По-рядко се наблюдават катаракти при кучетата и клатушкаща се походка при котките (в резултат на диабетната невропатия). В диферинциалната диагностика обикновено се има предвид, че бъбречната гликозурия не се съпровожда с хипергликемия, полиурия, жажда и отслабване. При хипергликемия, предизвикана от стресови ситуации (нормално понякога при котките) също липсват полиурия и полидипсия.
Методи на лабораторно изследване и констатиране:
Повишени нива на глюкозата в кръвта, увеличение на стойностите на чернодробните ензими, повишаване на холестерина и липидите, понижаване на калия и фосфора. Концентрацията на инсулин е нормална или повишена при диабет тип 2. При захарен диабет тип 1 е снижена или въобще липсва. В същото време хипергликемията блокира секрецията на собствен инсулин. Компенсаторно се проявява гликозурия (захар в урината), наличие на кетонови тела и намалено относително тегло на урината.
Лечение на заболяването:
Диета и физически натоварвания.
Храна с високо съдържание на сложни въглехидратии влакнини, а с ниско съдържание на мазнини. Добре е да се предпочита твърдата храна, тъй като по-меката може да предизвика значителна хипергликемия след хранене.
При затлъстяване с диабет тип 2 постепенното снижаване на телесното тегло способства за за подобряване чувствителността на тъканите кам инсулина.
Има два начина за намаляване на телесното тегло. Намаляване на количеството храна до 70 % от потребностите при котките и 60% при кучетата или да се запази обичайния обем храна, но да се използват нискокалорични продукти. Оптималният вариант е използването на готови диетични храни, изготвени по специални лечебни формули, в съответствие със заболяването. Животните се хранят два пъти дневно през 10 часа, в съответствие с режима на прием на захароснижаващите таблетки или въвеждането на инсулина.
При еднократно въвеждане на инсулин, половината от денонощната дажба храна се дава веднага, а останалото количество 8 часа след това. В този период от време може да се дава по малко суха храна желателно лечебна.
Наблюдение на болните животни:
Необходим е периодичен контрол на кръвната захар. При дълго продължаваща хипергликемия има риск от развитието на катаракта при кучетата и диабетна невропатия при котките. От друга страна предозирането на инсулин, може да доведе до хипогликемия и до хипогликемична кома. Възможно усложнение от началната инсулинова терапия е хемолитична анемия с хипофосфатемия. Излекуване от диабет е малко вероятно, макар че понякога при котките с диабет тип 2 се наблюдават дълги ремисии. Прогнозата за продължителен живот е благоприятна при правилно провеждане на лечение и правилно хранене. Диабет може да се развие по време на бременност и в такъв случай тя е трудно да бъде съхранена. Екзогенното въвеждане на инсулин в такъв случай, може за предизвика увеличаване размера на плодовете. Чувствителността на организма към инсулина се снижава, което затруднява лечението на заболяването. Повишава се риска от кетоацидоза. При вече поставена диагноза диабет бременността е противопоказана.
Захарен диабед при кучетата
Поддържане на здравословно тегло
Собственикът на куче може да предприеме няколко стъпки, за да контролира теглото на любимеца си. Първо, трябва да намали количеството на лакомствата, които му дава. Те са висококалорични и допринасят за наддаване на тегло.
Втората стъпка е свързана с редуциране на обема на храната. Това обикновено означава измерване на количеството храна, което се слага в купичката на кучето. Помнете, че предложеното на опаковката на кучешката храна количество е насока, основана на база на куче със средно тегло и размери. Всяко отделно животно се нуждае от различни количества храна.
Третата стъпка предвижда увеличаване упражненията на кучето с допълнителни разходки и игри всеки ден. Това е полезно както за стопанина, така и за животното, а и носи полза от повечето време, което куче и собственик прекарват заедно.
Стопанинът може да предоставя и нискокалорична храна на домашния си приятел. Тези продукти се дават под формата на големи порции на кучето, а в същото време съдържат ограничени количества калории. Все пак е добра идея да се консултирате първо с ветеринар, преди да поставите кучето на диета за отслабване. Лекарят ще ви помогне да изготвите програма за отслабване, ще следи процеса на редуциране на теглото и ще решава възникнали проблеми.
Виж повече за диетичното хранене -->
Енергийна Стойност и Баланс
При разграждането на храните, в организма се отделя топлинна енергия, поради което тяхната пълноценност се определя в калории.
Една калория (cal) е количеството топлина, необходимо за повишаване температурата на 1 кг вода от 14,5 0С до 15,5 0С. Тъй като това е малка величина, в храненето като мерна единица се използува килокалорията (Kcal), която е равна на 1000 калории. Международната единица за определяне енергийната стойност на хранителните продукти е килоджаулът (KJ). Една Kcal се равнява на 4,184 KJ, а един KJ е равен на 0,239 Kcal.
При изгаряне в организма въглехидратите, белтъчините и мазнините отделят следните количества енергия:
- 1 гр Въглехидрати отделя 3,75 Kcal или 15,75 KJ;
- 1 гр Белтъчини отделя 4,00 Kcal или 16,8 KJ;
- 1 гр Мазнини отделя 9,00 Kcal или 37,8 KJ.
За немско овчарско куче със завършен растеж, потребността от енергия за едно денонощие през лятото е 70 Kcal на 1 кг тегло. През зимните студени месеци за едно денонощие на 1 кг тегло трябва да се осигурява 80-90 Kcal енергия.
Енергийният баланс винаги трябва да се отчита и на базата на натовареността на кучето - за каква работа се използва и по колко часа на ден работи.
Още по темата
ДВИГАТЕЛНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
СЕКРЕТОРНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
ФИЗИОЛОГИЯ И БИОХИМИЯ НА ХРАНЕНЕТО
РЕЗОРБТИВНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
РЕГУЛАЦИЯ НА ХРАНОСМИЛАНЕТО
ОБМЯНА НА ВОДАТА И МИНЕРАЛИТЕ
ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА И КОМПОНЕНТИ
ЕНЕРГИЙНА СТОЙНОСТ И БАЛАНС
ТЕХНИКИ НА ХРАНЕНЕ И ВОДА
ГОТОВИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ
ЛИПИДИ
ВЪГЛЕХИДРАТИ
МИНЕРАЛИ
ВИТАМИНИ
АНТИВИТАМИНИ
ПРОТЕИНИ
Диета "SANIMED Multi-Effective"! Алергични заболявания!
Keywords: Алергия храна, Кожни болести, Сърбеж, Остеоартрит, Чревно заболяване, Рак, Диети, Диетични храни, Кардиомиопатия
Показания
При алергия и непоносимост спрямо храна
(хиперчувствителност спрямо храна)
Aтопия (алергичен дерматит)
Oстеоартрит
Kолит
Pак
Cърдечна недостатъчност (кардиомиопатия)
Действие
Хиперчувствителност спрямо храна
Разлагането на протеините на малки пептидни фрагменти предотвратява тяхното антигенно действие. Този принцип може да се приложи също при кучета с хиперчувствителност спрямо храна. Кучета с хиперчувствителност спрямо соев протеин развиват при приемане на интактния протеин пруритис, при приемане на хидролизиран соев протеин това не се случва (Jackson et al., 2003). За елиминиращите диети бяха използвани намиращите се в търговията хипоалергенни диетични хранителни средства, които съдържат или хидролизиран пилешки протеин и царевична скорбяла (Loeffler et al., 2004) или хидролизиран соев протеин и ориз (Biourge et al., 2004). Досега не бяха директно сравнявани елиминиращи диети с хидролизиран протеин и с матерен протеин, но въз основа на данни за елиминиращите диети с интактен (Chesney, 2002; Tapp et al., 2002) и хидролизиран протеин (Loeffler et al., 2004; Biourge et al., 2004) можеше да се предположи, че хипоалергенните диети с хидролизиран протеин са по-ефективни за лекуването на хиперчувствителност спрямо храна (Loeffler et al., 2004; Biourge et al., 2004), отколкото диети с интактен протеин.
Атопия
Атопия и хиперчувствителност спрямо храна често вървят ръка за ръка и имат подобни клинични симптоми (Biourge et al., 2004; Chesney, 2002), все пак предизвиканите кожни болести чрез вдишани алергени не реагират на хипоалергенни протеинни източници. За лекуването на атопичен дерматит трябва да се подтиснат хроничните възпалителни кожни реакции. Образуваните ейкозаноиди от дихомогамалиноленова киселина и еикозапентанова киселина (ЕРА) притежават противовъзпалително действие. Плацебоконтролирани двойнослепи опити с кучета с атопичен дерматит показват, че с прибавянето на масло от пореч, което е богато на гамалиноленова киселина (GLA) и рибено масло, богато на ЕРА могат да облекчат прурит, еритем и личностна травма (Logas en Kunkle, 1994; Harvey, 1999). С диета, богата както на рибено масло, така и на масло от пореч, бяха постигнати добри резултати. Сухата храна съдържа около 0,5% масло от пореч и 5% рибено масло. Действието на диетата беше подложено на тест в четири клиники с плацебоконтролирани двойно- слепи опити с кучета (Baddaky-Tauгbol et al., 2005). След 10 диетични седмици, прурита и еритема спаднаха почти на половина, контролното лекуване нямаше влияние. Според изказването на собствениците на животните състоянието на кожата се е подобрило при 60% от кучетата. Естествено е при голямо число пациенти с атопичен дерматит след хранене с диетична храна, съдържаща подходящо количество рибено масло и масло от пореч, да се подобри състоянието. Все пак има големи различия при индивидуалното предразположение към тези вещества.
Остеоартрит
В проведените наскоро научни изследвания в четири ветеринарни клиники можеше да се покаже, че диетичното рибено масло забавя развитието на остеоартрита при кучета. В един стандартен тест носенето на теглото от пациенти, които вместо с контролната храна са хранени с храната-тест, било по-добре толерирано (Schoenherr, 2005). Храната-тест съдържала почти 2,5% рибено масло.
Колит
При кучета с идиопатичен хроничен колит или възпалително чревно заболяване храненето с хипоалергенна диета на базата на хидролизиран източник на протеин оказа едно забележително подобрение на клиничните симптоми (Nelson et al., 1988; Marks et al., 2002). Очаква се клиничното състояние да продължи да се подобрява чрез приемането на рибено масло въз основа на противовъзпалителното му действие. Това позитивно действие можа да се докаже при хора с колитис улцероза (Aslan et al., 1992).
Рак
Изследвания при мишки с индуцирани тумори са показали, че диетичното рибено масло спира растежа на тумора и намалява последиците от лошо хранене. Вероятно действието на рибеното масло се подпомага от ейкозаноидите и се свързва с намаляването на цитокините в плазмата: туморния некроточен фактор (TNF) и интерлевкин-1 (IL-1). Кучета с лимфом имат по-дълга продължителност на живота с една диета, която вместо соево масло съдържа рибено масло (Ogilvie et al., 2000).
Сърдечна недостатъчност
При пациенти със сърдечна недостатъчност развитието на анорексия и кахексия вероятно се подпомага от повишеното в кръвта ниво на TNF- и IL-1. Едно плацебоконтролирано изследване при кучета показва, че диетично рибено масло намалява концентрацията на TNF и IL-1 в плазмата и се противопоставя на кахексията (Freeman et al., 1998). Добавеното рибено масло в сухата храна отговаря на 1,3%. Кучетата могат да синтезират таурин, все пак при смущение на обмяната на веществата в комбинация с намалено приемане чрез храната може да се развие недоимъчна болест. Също карнитин може да се синтезира от кучетата, но аналогично на недоимъка на таурин може да се развие също и недоимък на карнитин. Кучета, които развиват кардиомиопатия въз основа на понижена концентрация на карнитин в сърдечния мускул, могат да покажат подобрение след допълнително даване на карнитин (Keene et al., 1991). При едно случайно плацебо-контролирано изследване беше показано, че сърдечната функция и продължителността на живота на кучета с кардиомиопатия и с ниско съдържание на таурин в плазмата се подобряват след добавяне на комбинацията таурин-карнитин (Kittleson et al., 1997). Всички пациенти можеха успешно да отвикнат от една медикация (Furosemid, ACE-Inhibitoren, Digoxin). При лечение на кардиомиопатията подходящите дози таурин и карнитин в една суха диетична храна лежат при 0,15 съотв. 0,075%.
Заключение
Чрез комбинираните свойства на SANIMED Multi-effective тази диетична храна е целесъобразна за лечение на различни болестни състояния при кучета. Таблицата 1 дава обща представа относно очакваното действие, базиращо се върху посочената по-горе литература. Често при кучета хиперчувствителността спрямо храна се появява заедно с една атопия и е трудно да се направи едно дефинирано разграничение на тези две състояния. Със SANIMED Multi-effective могат да бъдат лекувани както пациенти с хиперчувствителност спрямо храна, така и пациенти с атопия.
Таблица 1. Очаквано действие от SANIMED multi-effective
Xиперчувствителност спрямо храна - 90% от пациентите с позитивна реакция
Aтопичен дерматит - 60% от пациентите с позитивна реакция
Oстеоартрит - 80% от пациентите с позитивна реакция
Kолит - намаляване на клиничните симптоми
Pак - по-продължителен живот
Cърдечна недостатъчност - по-продължителен живот
Виж още: Дерматит! Себорея! Алергия към треви!