Кожна краста - "Демокоза"

(кърлежите Demodex canis Leydig)

Етиология
Причинител е кърлежът Demodex canis Leydig, 1859, спадащ към семейство Demodecidae. Тялото му е удължено, с размери при мъжките 130-150µm, а при женските - до 250µm.

Кърлежите паразитират в космените влагалища и в мастните жлези на кожата.Макар и рядко те стигат по кръвен път до лимфните възли, белия и черния дроб и далака. Развитието им продължава около 2 седмици и преминава през яйце, ларва, три нимфни стадия и имаго.

Епизоотология
От демодекоза боледуват предимно младите кучета до 1 - годишна възраст. Според някои автори демодекси могат да се открият във всяко куче, но за протичане на заболяване са необходими някои предразполагащи фактори - лоши условия на отглеждане и хранене, изтощителни болести, а също и често къпане със сапун.

Болестта се предава чрез пряк контакт, но контагиозността е слаба.Най-често страдат кучета с къса космена покривка - боксери, дакели, пинчери. Устойчивостта на демодексите във външната среда е голяма и при влага и ниски температури те преживяват до 3 седмици.

Патогенеза
Кърлежите живеят в космените фоликули и в каналите на мастните жлези, където могат да се установят до 200 екземпляра. Паразитирането предизвиква възпаление и атрофия на епитела на фоликулите, поради което космите опадат. Епидермисът на кожата продуцира голямо количество вроговени клетки, наподобяващи брашнени трици-сквамозна форма.При инфектиране със стафилококи възпалението преминава в различни по големина пустули-пустулозна форма.

Признаци
Сквамозна форма

започва предимно от главата - около очите (демодекозни очила), около устата, ноздрите, краката - лапи, пръсти, труп

окапване на космите на засегнатите участъци

зачервяване на кожата и покриване с възелчета и люспи, наподобяващи трици

оголените места проявяват тенденция към разпространение

слаб сърбеж, а понякога липсва

най-често болестта има хроничен характер и продължава с месеци

Пустулозна форма
при усложнение на болестта със стафилококова инфекция
кожата се покрива с гнойни пустули със сиво-черен цвят и с големина на грахово зърно
процесът започва от главата, шията, гърдите, а по-късно обхваща цялото тяло
кожата е удебелена, нагъната, напукана, с бакъреночервен цвят, поради което пустулозната форма се нарича "червена краста"
при натиск от пустулите изтича гнойно-кръвна материя, съдържаща кърлежите
ако не се вземат мерки, развитието напредва, общото състояние се влошава, животните бързо отслабват и умират

Диагноза
Поставя се въз основа на клиничните признаци и установяване на демодексите в ексудата на пустулите

Диференциална диагноза
алопеция
кожна лайшманиоза
непаразитни дерматити

Лекуване и профилактика
По принцип със същите средства и по-същия начин като при саркоптозата.

---

Д-р Л.Георгиев bgvet dot org

Саркоптоза-кожна краста

(кърлежите Sarcoptes canis Gerlach)

Саркоптозата е често срещана и тежко протичаща краста при кучето.От нея боледува и човекът.

Етиология
Причинител е кърлежът Sarcoptes canis Gerlach, 1857, спадащ към семейство Sarcoptidae. Тялото му е кръгло, с размери при мъжките 205-245 х 140-170µm, а при женските - 315-470 х 220-345µm. Хоботчето е късо и разположено отпред. Липсват очи и дишането е чрез кожата.

Саркоптидните кърлежи паразитират дълбоко в епидермиса на кожата и образуват ходове (тунели) в нея. Женските снасят общо 40-50 яйца, от които след 3-5 дни се излюпват ларви. Ларвите след няколко дни се превръщат последователно в протонимфи и телеонимфи. След няколко дни нимфите се превръщат в полово зрели кърлежи, които живеят 3-4 седмици.

Епизоотология
Заразяването е пряко, чрез контакт или косвено, чрез предмети, съдове, постеля и др. Саркоптозата е силно контагиозна и внесена във фермата за кучета, бързо се разпространява, особено сред младите животни. Човек може да бъде както гостоприемник, така и разпространител.


Патогенеза
При образуването на ходовете кърлежите травматизират кожата, като възпалението достига до stratum germinativum и субкутиса. Механичното дразнене и токсичността на слюнката на паразитите причиняват силен сърбеж. Възпалението е съпроводено със серозно-клетъчна инфилтрация и струпване на лимфоцити и левкоцити в засегнатите участъци. Образуват се пустули, които се пукат и се превръщат в крусти. При гнойна инфекция пустулите се превръщат в абсцеси. В резултат на резорбцията на токсини животните се алергизират и настъпва еозинофилия, еритропения и спадане на хемоглобина.

Признаци

инкубационен период до 1-2 седмици

болестта започва обикновено по главата(около устата, очите, врата, гърдите)

бързо разпространение по цялото тяло

поява на червеникави папули и везикули, преминаващи в по късен стадий в пустули и жълтокафяви крусти

окапване на космената покривка в засегнатите участъци

много силен сърбеж и кучетата непрекъснато се чешат, като предизвикват допълнително травматизиране на кожата с екскориации

кожата се удебелява, набръчква, напуква

при генерализирани случаи животните отслабват и в отделни случаи умират

Диагноза
Поставя се въз основа на клиничните признаци, епизоотологичното проучване и микроскопско изследване на настърган материал, взет на границата между изменената и здрава кожа, в които има най-много кърлежи. Изследването се извършва по два начина:

Изследване на умъртвени кърлежи - Настърган материал се поставя в петриева паничка и се залива с 10% калиева основа или с 50% разтвор на глицерин или млечна киселина с вода; след 30 мин. материалът се раздробява на ситни парчета и се наблюдава под микроскоп

Изследване на живи кърлежи - Материалът, събран в петриева паничка се, внимателно се нагрява на спиртна лампа. От температурата кърлежите напускат кожата и плъзват из съда. Събират се, пренасят се на предметно стъкло и се наблюдават под микроскоп.

Лекуване
Преди третиране животните е добре да се застрижат, особено породите с дълъг косъм и да се измият със сапун и топла вода, като се отстранят крустите от засегнатите участъци. Третирането се извършва няколкократно, в зависимост от средството, което се използва. Самото средство е най-добре да бъде назначено от вашия ветеринарен лекар, след преглед на животното и необходимите изследвания.

Профилактика
Болните кучета се отделят и лекуват, а клинично здравите, се третират профилактично.Домашните кучета се изолират от хора, особено от деца, и се лекуват до пълно оздравяване.Хората, били в контакт с болни кучета, трябва да потърсят съвет от лекар.

---

Материал от bgvet dot org