Прекомерното лаене на кучето

Лаенето като поведенчески проблем възниква поради няколко основни причини. Ключът за решаването на проблема е разпознаване на мотива за лаене и промяна на факторите, предизвикващи кучешкия лай.

Лаене от самота
Когато самотата е причина за непоносимо лаене, спасението е в поведението ви – необходимо е да обръщате повече внимание на кучето си. Ако имате семейство, активизирайте всеки член да извежда на разходка и да играе с домашния ви любимец чрез „редуване на смените”. Когато го оставяте сам, предвиждайте играчки, с които той може да се забавлява. Понякога прекомерното внимание може и да не даде желаните резултати. Ако кучето ви вече има навика да лае, сложете няколко монети в тенекиена кутия и я затворете. В момента, в който животинката нададе глас, разтърсете кутията и кажете “Тихо!” с твърд тон. Шумът трябва да сепне кучето. Ако това ваше действие не помогне, пак разбутайте дрънчащия „омиротворител” и повторете забележката си „Тихо!”. Дръжте кутията далеч от кучето, за да не реши, че е играчка. Когато свикне с шума, командата ви би трябвало да подейства и лаенето да спре. Ако и този метод не проработи, използвайте шише с вода, с което да пръскате краката и гърба му, и отново извикайте „Тихо!”.
Внимание! За да имат ефект всички ваши действия, целящи отвикването от лаене, то те трябва да се впрегнат, когато домашният ви приятел лае. Закъснелите мерки по-скоро биха го объркали.

Лаене при изолация
Кучета, отглеждани вътре и оставени сами, може да страдат от раздразнение от принудителната изолацията, в която са поставени. Някои показват страха и негодуванието си чрез лаене. Идеалният начин да се справите с проблема е да научите малкото си куче да стои само. Подобно обучение се прилага и спрямо по-възрастните екземпляри, но за тях са нужни повече време и усилия.
Оставете само кутрето в стаята. Кажете “Тихо!” и излезте. Ако то започне да лае, се върнете, повторете репликата си и пак излезте. Ако то пази тишина за известен период, го похвалете. Удължавайте времето, в което остава само.
С по-възрастно куче понякога се налага да излизате извън къщата или апартамента, защото то може да ви надуши, а и е твърде чувствително към познатите звуци.

Лаене при пазене на територия
Някои кучета лаят, за да пазят територията си. Така се получава зависимостта “лаене -награда”. Куче, което лае по пощальона, бива “наградено”, когато пощальонът си тръгва. Тази ситуация може да доведе до лаене и по други служители, съседи и минувачи. При възможност запознайте домашния си приятел с хората, които идват редовно у вас. Кратко запознанство на доставчиците или на другите посетители с кучето може да реши проблема. Твърдият тон “Не!” или “Тихо!”, използван в момента на лаенето, също дава добри резултати. Похвалете го, ако спре този лош навик. Помнете, че трябва да сте там, когато лае, за да подадете командата “Тихо!”.

Други причини
Често кучето лае, когато започва игра. Това е съпроводено със знаци на тялото– махане на опашка, навеждане на главата напред, вдигане на задницата нагоре. Лаенето обикновено спира при стартиране на играта или когато не откликнете на ентусиазма му.
Кучето може да лае, за да гони натрапници. Лаенето в тези случаи е по-заплашително и понякога се съпровожда от ръмжене. Според ситуацията може да се наложи да го преместите на по-спокойно място или внимателно да го успокоите.
Кучето лае, за да предупреди други кучета и хора за опасности. Тази реакция обикновено продължава, докато източникът на опасност изчезне или кучето бъде отведено в безопасност.

Понякога болка или болест също предизвикват този непоносим шум. Ако куче с добро поведение при нормална обстановка започне да лае и да издава други звуци, е необходимо посещение при ветеринар.

Хапане, дъвчене и ровене

Хапане и дъвчене
Кучетата обикновено дъвчат, за да се освободят от стреса и излишната енергия. Ако кучето ви дъвче нещо, което не би трябвало, кажете му “не” или “ей” на нисък глас. След това веднага му дайте безопасна за дъвчене играчка. Хвалете го при добро държание. Много по-добре е да му давате безопасни кучешки играчки за дъвчене, отколкото стари вещи, като обувки например, защото това може да го подтикне да сдъвче и новите ви официални обувки. Също така е добре да избягвате груби игри, като дърпането на въже, тъй като това може да окуражи агресивното му поведение.

Ровене
Така както има много причини за ровенето, така няма и единно решение за промяна на това поведение. В някои случаи инстинкта за ровене е наследен. Някои кучета, независимо от наследствеността, може да са склонни да ровят, ако са оставени сами на двора прекалено дълго време. Без стимулация, осигурена от редовните игри и упражнения, кучетата често преминават към ровене или други “лоши поведения”, за да не скучаят.

По време на летните месеци, ако кучето ви копае дупка, за да се охлади, помислете за предоставяне на по-хладно място за него като чадър или друг вид заслон през деня и му осигурявайте прясна вода през целия ден.

Някои кучета ще копаят под оградата, за да излязат от двора. В идеалния случай, оградата ще е плътно прилепена към земята или дори закопана няколко сантиметра, за да се предотврати промушване или прокопаване навън.

Ако осъзнаете, че е практически невъзможно да отучите кучето си от този неприятен навик, подсигурете му “място за копаене”. Когато кучето ви копае в тази зона, го хвалете и награждавайте с внимание или лакомство. Ако кучето рови извън зоната и го хванете на място, твърдото “не” обикновено е достатъчно.

В този аспект на обучението, както и във всички останали, семейството трябва да работи като отбор. Неучастието или прекалено снизходителното отношение на някои от членовете на семейството може да причини проблеми и да забави напредъка на обучението.

Спонтанен аборт и последици

Ранна загуба на плода може да настъпи още преди имплантирането на оплодената яйцеклетка в маточната лигавица поради ендометриоза или цистична ендометриална хиперплазия. Други причини са хромозомни отклонения и генетични дефекти в развитието на плода. Бременността може да се диагностицира на третата-четвъртата седмица чрез опипване корема на кучето. Още по-рано – от 18-ия ден, това е възможно с ехография. При установяване на бременност, непоследвана от раждане, кученцата явно са били реабсорбирани или абортирани.

Фетална резорбция (резорбция на плода) може да стане по всяко време докъм 40-ия ден от бременността, като ембрионите се резорбират обратно в майчиното тяло. Някои женски показват прилошаване, температура и загуба на апетит и отделят лек кървав или гноен вагинален секрет. При ранната резорбция на плодовете обикновено липсват симптоми и бременността може да остане незабелязана, което често погрешно се смята за неуспешно зачеване.

Абортът се дефинира като мъртво раждане и обикновено става през последните три седмици на бременността. Симптомите са вагинално кървене с изхвърляне на тъкани и може да остане незабелязано, ако кучето старателно се ближе и се почиства.

Много честа причина за аборт и мъртво раждане през последните три месеца на бременността са бруцелозата и инфекцията с херпесвирус или с други микроорганизми, като ешерихия коли, Campylobacter (кампилобактер) и стрептококи. Медикаменти, които могат да причинят аборт, са кортикостероидите и хлорамфениколът.

При кучета, които са претърпели аборти след няколко последователни бременности, има основания за съмнения за маточна инфекция или прогестеронов дефицит, наречен хиполутеинизъм. Причинява се от неспособността на жълтите тела в яйчниците да секретират достатъчно прогестерон за закрепване на плацентата. Това е повтарящо се състояние.

Спорадични аборти настъпват също при някои сериозни заболявания по време на бременността, като ганата или лептоспирозата, при удари по корема, неправилно хранене и недостатъчни пренатални (предродилни) грижи.

Лечение:
Ако е изхвърлило ембрионални тъкани, кучето трябва да се прегледа от ветеринарен лекар. Необходима е ехография, за да се установи дали няма задържани плацентарни части в матката. Абортите на инфекциозна основа се лекуват с антибиотици.
Важно е да се открие и да се коригира причината, когато това е възможно.

Лабораторните изследвания и посевки на материал от мъртвородения плод и плацентата откриват причината за аборта в около 50 % от случаите. Ако тези проучвания не се направят, причините обикновено остават неоткрити. За сигурност се приема, че всички аборти са инфекциозни, и затова при всяко боравене с абортирани материи е добре да се използват защитни ръкавици. След аборта женските се изследват за бруцелоза и херпесвирус, ако това не е направено при подготовката за забременяване.

Хиполутеинизмът е свързан с ниско ниво на прогестерона в ранната бременност. Все още липсват точни изследвания за това, дали лечението с допълнително инжектиране на прогестерон може да предпази от ранен аборт при кучета с явни признаци на хиполутеинизъм. Прогестеронът трябва да се следи внимателно поради риск от употребата му през бременността.