Много тревопасни динозаври развили необичайни характеристики,за да се защитават от хищниците,от себеподобните или при битка за територия.Главата на пахницефалозаврите например била покрита с дебели и здрави костни плочки.Покритите с броня стегозаври били бавни птицетазови динозаври с малък мозък,които разчитали на шиповете и шлемовете при защита.Най -известните са стегозаврите - динозаври от горна креда,дълги 9 метра,с една или две редици плочки по дължината на гърба и от два до шест чифта дълги и остри шипове в края на мощната опашка - и анкилозаврите,също от горнокредния период,дълги 10 метра и защитени от стотици костни образувания (някои с израстъци като шипове)по гърба и хълбуците,както и от двоен костен боздуган на опашката.Цератопсите,или динозаври с рога,били последното еволюционно звено на птицетазовите преди изчезването на динозаврите в края на кредата.Живели само 20 млн.години,но се разпространили както в Северна Америка,така и в Азия.Живеели на големи стада и използвали снабдената с рога глава и костните щитове-яки,за да защитават себе си и малките си от хищници като тиранозавъра и велосираптора.
Костният щит-яка на хазмозавъра бил лек и лесно се движел.Не влизал обаче често в употреба,тъй като животното било по-бързо от хищниците.
Центрозавърът бил шестметров цератопс.Бил бавен и се отбранявал с дебел и тежък щит-яка.
Стиракозавърът бил петметров цератопс,защитавал малките си от хищниците с рога на носа и щит-яка,снабден с бодли.Щитът-яка предпазвал врата му,а с рога разпорвал стомаха на хищника.
Кентрозавърът бил петметров стегозавър,който живеел в Африка.Имал 7 чифта костни плочки от шията до средата на гърба,както и 7 чифта шипове по гърба,бедрата и опашката.
Главата и жизненоважните органи на полакантуса,четириметров нодозавър,били предпазени от двойна редица вертикални шипове.За защита използвал опашката,която също била покрита с много шипове.
Стегозавърът използвал плочките по гърба си,за да се защитава,но също и за терморегулация.Шиповете по опашката му служели единствено за самозащита : животното въртяло опашката,за да сплаши хищниците.
Еоплоцефалът бил шестметров анкилозавър,който живял през горнокредния период.Движел се бавно и имал малък мозък.Нямал никаква надежда да победи бързите и интелигентни хищници като велосираптора.Но притежавал невероятна броня - дори клепачите му били предпазени от костни прастини.Можел освен това да нанася сериозни наранявания с боздугана,който се намирал на края на опашката му,дълъг 2,5 метра.
Освен за защита,и за терморегулацията,плочките по тези животни им служели и за друго : Колкото повече украшения имали по себеси,толкова повече им вървяло и в чифтосването.Това са последните изказвания на учените за броните и плочките.
Още за динозаврите