Може ли кучето без кокал?

Едно куче без кокал не може?

Гаранция 100%, че може да доживее до дълбока старост, без да е помирисвало кокал през живота си. По-евтино ни излиза да го храми с чисто месо (кремвирши, пържоли и др.), от колкото с качествени фабрично приготвени храни. Да, в началото може наистина да е така, но после спестените пари отиват по сметката на някой ветеринарен лекар за изследвания и лечения.

Едно куче може ли да яде кокали?
Да, може. След основно хранене (гранули и консерви) нищо няма да му стане, ако изяде 1-2 свински ребра (варени или печени).

От прясното мляко кученцата хващат глисти?
Нищо подобно. По-вероятно е да получат разстройство.

От сладкото кучетата ослепяват или умират?
Да, ако сладките неща са ежедневно и в голямо количество, но на пазара има достатъчно кучешки шоколади, бонбони и др.

Моето куче гранули не яде.
По-скоро стопаните не са убедени, че кучето им трябва да яде гранули. Ако те преодолеят своите предразсъдъци, останалото ще ви го каже вашият ветеринарен лекар.

Така добре го храним, че след яденеот то не може да се движи, а само лежи и пъшка.
Ако можете да предадете вашия "опит" на хора, занимаващи се с угояване на прасета, те биха ви платили добре.

От сухите храни се образуват камъни в пикочния мехур?
При качествените гpанулирани храни, които поддържат определено рН на урината между 6 и 6,5, това е изключително рядко.

Ако моето куче не роди веднъж, му се скъсява живота?
В обратния ред на тази "гениална” максима, ако ражда при всяко разгонване, животът би трябвало да се удължава. Може би това е тайната за дълголетие?

На кучетата не се дава сладко, защото те нямат панкреас?
Кучетата си имат пълен комплект от всички органи, дори притежават и някои в повече - os реnis.

Как уличните кучета ядат всичко, пък им няма нищо?
Ние виждаме само живите. Няма улично животно, доживяло до дълбока старост и умряло от естествена смърт.

Основни термини за маркиране съдържанието на храните:

Light - обозначение за храни с редуцирано съдържание на енергия. Приблизително с 15% за кучета и 10% за котки. Трябва да са отразени дажбите, при които животните запазват теглото си, и тези, при които го намаляват.

Natural pet food - това са храни, които не съдържат синтетични или химично променени съставки, не съдържат химични консерванти. Това не означава, че продуктите, вложени в храните, са с по-добро качество.

Аll beef food for dog - тези храни съдържат само говеждо месо, витамини, минерали и консерванти. Те са само консервирани.

Chickens and rice fоrmulа (пиле с ориз) - съдържат минимум 25% пиле и 3% ориз.
With fish (с риба) - съдържат минимум 3% риба

Beef and chick (гoвеждо и пиле) - говеждо минимум 95% и пилe минимум 3%. Само консервирани.

Beef floured - с аромат на говеждо

Рuрру (Junior) - храна за кученца бебета. Бива консервирана и гранулирана. На етикета е отразена подходящата възраст за хранене и дажбите.

Adult - храни за зрели(възрастни) животни

Sensitive - храни за животни с чувствителна храносмилателна система

Energy - храни, с повишена калоричност (+15-20%)

Performance - храни за работещи, служебни и активни кучетa

Относно готовите храни:
Повечето храни за домашни любимци на българския пазар са балансирани и съобразени с техните нужди. Това позволява на стопаните да хранят своите питомци всеки ден с един и същи вид храна, без да се страхуват, че това ще навреди на тяхното здраве. Повечето котки и известна част от дребните породи кучета изискват определено разнообразие в храната. Често се случва да откажат даден вид храна, с който са хранени продължително време. Затова собствениците купуват различни продукти, като се стремят така да поддържат интереса на своите питомци към храната. Това се дължи не на някаква конкретна нужда от даден вид храна, а е определен тип поведенческа реакция. Първопричината за това трябва да се търси назад в евотоцията на дивите предшественици на нашите домашни любимци.

Има поне три основателни причини, поради които едно животно може да търси активно разнообразие в храната, дори когато се храни с пълноценни и качествени храни:

1. Животното не може да бъде сигурно, че като яде едно и също нещо продължително време, няма да изпадне в някакъв хранителен дефицит. Новият вид храна е много малко вероятно да има абсолютно същия хранителен състав. Когато приема по-разнообразна храна, животното получава един вид сигурност срещу потенциален хранителен дефицит.

2. Никое животно не може да е сигурно, че изобилието от храна няма да свърши утре и неговата купичка да остане за дълго време празна. Така, че то трябва да открива и други ядливи неща, дори и те да са в минимални количества или не особено вкусни.

3. Инстинктът за ловуване - това е другата основна причина домашните любимци да търсят разнообразие в храната. Дори когато те не са принудени да ловуват, за да се хранят, инстинктът им за откриване на нови източници на храна е силен и запазен.

При едно изследване, проведено сред котки, хранещи се само с качествена гранулирана храна, но имащи възможност и да ловуват, повече от 50% от тях проявили инстинкта на дивите си предшественици. В домовете на стопаните били донесени различни видове дребни гризачи (мишки, плъхове, полевки и др.), които въобще не били консумирани до тогава. На котките била предложена отново гранулирана храна, която била предпочетена пред прясно уловената плячка. Това показва, че животните са установили нов, алтернативен източник на храна, който може да бъде използван, ако някога се наложи.

Когато говорим за разнообразие в храненето, не може да не се спрем по-подробно на един термин: неофобия. С него се означава пълният отказ от изцяло нова и непозната храна, която е качествена и годна за консумация. Точният превод на понятието означава страх от новото. Животните изпитват страх от приема на нова, несигурна и непроверена до момента храна. В някои случаи те изяждат малко от новия вид храна, за да преценят дали е годна за консумация. След неколкократно приемане в минимални количества (и ако това не се е отразила неблагоприятно върху тяхното здравословно състояние) животните включват новия вид храна в менюто си. При кучето се наблюдава по-често неофобия, отколкото при котката. При едно наблюдение на котки е предложена традиционната им храна, само че с нова подправка. Те я консумирали, но с явно нежелание. След 5-6 дни новата храна станала предпочитана. Достъпът до този вид храна бил прекъснат за 100 дни, след което неофобията към нея се възстановила.

При пълния отказ от храна собствениците трудно биха направили разлика дали става въпрос за неофобия или отказ поради лоши вкусови качества. За преодоляване на неофобията се препоръчва новият вид храна да се дава бавно и постепенно, като се смесва с предпочитания от животното.

Неофобията може да се предизвика и от условията на околната среда: стрес; промяна в обстановката; приемане на ново животно в домакинството и т.н. Предпочитанията на една възрастна котка към редовно получаваната храна могат да намалеят с течение на времето. Тя би предпочела нов вид храна. Ако се смени обстановката, в която живее котката, тя напълно отказва новия вид храна и възвръща интереса си към познатия вид. На практика рядко се наблюдава пълна неофобна реакция, защото домашните любимци имат опит с различни видове храни от най-ранна възраст.

Основната грешка, която допускат стопаните при осигуряване разнообразието в храната на домашните любимци, е не замяната на един вид подходяща храна с друг вид, а директно и безотговорно посягане към хладилника с колбаси и други деликатеси. Тези действия са мотивирани най-често с думите: "Никой не би издържал цял живот да яде боб". Това не е така и след известен период от време се отчитат две грешки:

- Влошено здравословно състояние на животното, особено на козината и зъбите;

- Поява на капризен апетит и демонстративно поведение на животното, изискващо ново и ново разнообразие в храната.

Започват да се търсят нови и още по-апетитни източници на храна, за да се задоволят капризите на животното. Получава се един затворен порочен кръг, в който животното демонстрира надмощие с поведението си с една единствена цел - осигуряване на нещо ново за ядене. Ако собственикът е склонен да задоволява непрекъснато неговите желания, след не особено дълъг период от време самият той се превръща в "кучето на Павлов".

Д-р Маргарит Рачев
ветеринарна клиника “Албейтар”